Това не е точно проблем.. ами просто искам съвет от външни лица.. колкото и странно да ви звучи.. На 18 съм и това лято тръгнах с един мой познат от детство... значи семействата ни са били добри приятели, бабите ни се знаят от младини, но преди време са се скарали и вече не са в много добри отношения.. Срещнахме се случайно на едно парти, говорихме много и странното е че "живеем гъз до гъз", а винаги сме били само на Здрасти!.. но сега обстоятелствата се стекоха различно и тръгнахме..Ходим от 5 месеца, през които се виждахме всеки божи ден.. прекарвахме почти цялото си време заедно( 5-6-7-8 4аса заедно), ходихме къде ли не.. беше наистина незабравимо! Той по принцип си е "голям отворко",.. с много връзки, абе с една дума ГЪЗАР, но с мен се държеше много различно- мил, внимателен, нежен,ужасно любвеовилен. И..случи се така,че се влюбихме.. говоря ви за истинско влюбване, толкова истинско, че не можем един без друг. Проблемът е такъв,че аз заминавам.. за чужбина и другият още по-голям проблем е, че моето семейство не харесва неговото. Трябваше през цялото време да крия от майка ми и баща ми,че ходим.. вдигаха ми скандали.. засичали са ме случайно с него, как се целуваме.. той беше идвал тайно в нас една вечер, те се събудиха и нищо,че само си говорихме..БУКВАЛНО ГО ИЗГОНИХА ОТ НАС..както и да е.. трябваше да крия всичко, което правя с него, къде и кога излизаме и т.н... Сега наближава времето аз да си отида.. и се опитах да му обясня,че това ще е краят.. почна да ме следи къде ходя, с кого ходя, като се има впредвид, че аз цялото лято бях почти и само с него, почти не съм се срещала с приятели и приятелки..вчера бях на диско, но исках да отида без него, за да се видя за последно с пр ми.. той беше там, издирваше ме цяла вечер, звънеше ми и бла бла.. след това дойде до нас ПИЯН, с колата си.. почна да ми говори неща.. че ме обича, че не иска да ме пусне, че никога не може да ме забрави и иска да е с мен.. аз му вярвам.. но цялата причина е в това, че нашата връзка е обречена.. и главно това го правя, заради родителите ми и нещата, които знам за семейството му и заради МАЙКА МИ.. колкото и мекошаво да звучи се вслушвам в думите на майка ми и.. искам да го оставя, но не мога.. винаги ще го обичам.. но за БЛАГОТО И СПОКОЙСТВИЕТО на всички бих се жертвала..
Знам, че трябва да го направя, но ми е чудно как звучи цялата тази шантава история острани.. и единственото, което винаги ще гложди съзнанието ми е.. ДАЛИ постъпвам правилно? и дали тази саможертва ще си струва..

Мерси.