Абе да ти кажа и аз бях така миналата година в новото училище. Имаше и мили хора, но само като влезех в сградата и ми се доплакваше, просто не чувствах такава атмосфера, от каквато имах нужда. Стоях там 3 дни и накрая помолих мама да се преместя. Отидохме в училището-гнездо да попитаме в кои от училищата, в които още съм била приета имат свободни места и така изведнъж направо се влюбих в самото училище-гнездо! Едно такова чистичко, приветливо, децата- веселяци.... И ето ме там вече втора година карам и се радвам, че се осмелих да си отворя устата и се преместих. Разбира се, има и голям шанс да се приспособиш и в този клас... Но виж с мен как хубаво се получи. Следвай си сърцето и инстинкта и ще отидеш където трябва.