Абе хора поболях се по бившият си приятел Скъсахме преди близо година, а аз все още го обичам. Тъпото е, че аз го скъсах...обаче не успях да го забравя. А още по-тъпото е,че той също не е безразличен към мене. Окакто сме разделени не сме спирали да си общуваме общо взето и винаги сме били по-близки от обичайното. В първите месеци ми беше много кофти ама си казвах "Нормално е. Все пък съм била с него 2 години. Ще го забравя" ама вече като станаха 9-10 месеца и чувствата ми все още са си същите взех да се притеснявам... Както и да го гледам от раздялата ни си мина една годинка, коеот никак не е малко, а аз все още мисля за този човек, все още го обичам и малко или много се надявам на чудо... През тая една година, както казах нон-стоп си контактувахме и аз правех и меко казано невъзможното, за да му се доказвам... Той се хвана там с една фльорца и оттогава сякаш си навих на пръста да му показвам, че съм по-добра от нея 0_o Е показах му. Скъса с нея обаче седи сам. И мен тва ме дразни. Дразни ме, защото е близък с мене ( става дума за целувки...дори ми каза, че ме обича все още и му липсвам страшно много) но щом заговорим за нещо по-сериозно като събиране и бяга. И не мога да разбера защо. Защо бяга след като прави и казва всичките тия неща ? Онази вечер се ядосах много, защото последните дни нещо хич не съм на кеф, някво сдухано ми е такова, а той дори не забелязва...Помолих го в Четвъртък вечерта да остане с мен, защото от Събота (демек от вчера) съм на лекции по цял ден, а от другата седмица и той почва лекции, и няма да имаме никакво време дори да си говорим... Той предпочете да си излезне с приятели. Страшно се ядосах и му дигнах скандал. Казах му, че ми е писнало да ме мотае, че само овърта и бяга, а аз искам да си взема живота в ръце, защото през тая езна година всичко се въртеше само около него и просто исках да ми каже заслужавали ли си е и изобщо има ли някакви сериозни намерения. А той моля ви се ми се развика "Ми хуу щом те мотая - нямам никви намерения към тебе, ае хващай си живота в ръце като толкова искаш" И ме изкара мене виновна, защото съм го била притискала. Права ли съм да се държа така с него при положение, че той бяга всеки път щом поискам да се изяснят нещата ? Мен наистина ми писна само да тъпчам на едно място, но го обичам и просто не мога да го забравя. Пробвах с друг, пробвах да не му говоря, пробвах всичко - просто не става... Знам, че не сте врачки да гадаете, но вашето мнение искам да чуя - защо според вас ми казва, че ме обича, че му липсвам, целува ме и след това бяга ? И защо ме изкара мене виновна, понеже му казах да спре да ме мотае....