Там е проблема, че няма как точно сега да си поговорим на 4 очи - аз съм на лекции цял ден, а вечерно време той не си стои много много вкъщи... + това сега явно ми е сърдит...щото не ми се обажда, а преди това го правеше... Не знам, донякъде може и да не съм права и да съм прекалила малко с някои думи, но пък и той не е правм, защото мина 1 година, а той все още чака нещо...какво чака и той не знае Колкото и пъти да подхвана темата - той все казва " ми не знам объркан съм " ... а в крайна сметка времето си минава и той все продължава да си е объркан, да не знае какво да прави и да иска време... Много ми е кофти, щото имам и други простотии на главата, а тва с него някак си ми тежи и ме тормози психически