не я обичам, "обичам те" били големи думи не се казвали просто така, връзката ни била несериозна, преди като я видех ми светеха очите, притеснявах се изобщо светех от всякъде, сега приятелката ми е формалност, тя е едно красиво момиче, което е умно и се облича добре, гледа ме с тези красиви очи, но това не ме трогва, търси ме, но си личи как го прави по задължение, когато съм с нея се чувтствам добре, но когато я няма съм сам, истински сам. Понякога си мисля и за други момичета, но идеята за цялата зарибявка, срещи, любовни думи ме отегчава. Имам нужда от спокойствие и като че ли приятелката ми го дава.