Мои стихове

[hollowman]

Тук ще пускам мои неща... имам написани бая стихове, но ще пускам отвреме навреме по нещо...

А бяхме мечтатели

Спря ли да вярваш във приказки,
във феи и разни магьосници,
в лами, огнедишащи дракони
и бели прелитащи конници?

Не вярваш ли вече във рицари -
с железни доспехи и ризници,
във разни митични създания,
в чудовища, елфи и призраци?

Къде изостави мечтите си -
за принцове в каменни замъци,
за нощните лунни разходки -
сред белите пухести облаци?

Изгуби ли вече усмивката -
в годините с мъка прелистени,
порасна ли вече със времето,
не вярваш ли вече...във истини?!

Сън ли си?

Сънувам все един и същи сън.
Една поляна. И едно момиче.
Навярно би подминала навън,
но в моят свят безумно ме обичаш.

Сънувам все един и същи път,
по който като вятъра те гоня.
Навярно ще забравиш за мигът,
за който утре няма да си спомняш.

Сънувам те, в зелената трева,
където със усмивка пак изгряваш
и с босите си, бягащи крака,
глухарчетата нежно разпиляваш.

Сънувам те в полета от мечти,
обгърнати от облачни копнежи
и зная, че събудя ли се, ти,
едва ли точно мен ще забележиш.

Понякога.... си лягаш с(ъс) петлите

Луна си. И се каниш да заспиш.
Лицето ти е бяло. На лунички.
На облачна възглавница лежиш,
завита с одеало на звездички.

Морето потреперва от любов,
когато отразено-ярка плуваш
и вятъра ти шепне с нежен зов,
подканяйки те с него да лудуваш.

Танцуват с теб вълните. Нежен валс.
И нощите флиртуват. Подивели.
Но Слънцето изгрява над Бургас.
И Ти... си лягаш малко уморена!

За сега тия ...

[Saymon90]

А бяхме мечтатели - Не е тежко като изказ и с лекота си представил на читателя това, което искаш да кажеш. Може би липсва малко динамика - нещо, което да се случи все пак. Но дори и в този си вид е добър стих, според мен

Сън ли си? - Това вече наистина е добро! Показал си страхливата надежда на една захласната, момчешка душа по доста добър начин. Харесва ми елемента на "мечтите" в това, което пишеш - те са наистина нещо много красиво и ако умееш да ги цениш, правят живота доста по-цветен

Понякога.... си лягаш с(ъс) петлите - Ммм звучи ми, сякаш си го отрязал по средата. Някак си краят ми се вижда дооста тромав. В началото е красиво - сравняваш жената с Луната, това може да се тълкува по много начини и то все романтични начини

Като цяло и трите ми харесват, с една и съща насоченост са, което ги прави подходящи за серия от стихове, но определено имаш върху какво да работиш. Един съвет от мен - когато ги постваш, ги разделяй по-ясно (например заглавията да са болт, а самите стихове - италик или с обикновен шрифт. Или с някакви символи между тях... така доста се сливат.
Това е лично мнение, разбира се - не е нужно да съм прав
Давай все така, чакам още :Р

[mir4eto93]

www.otkrovenia.com - това е сайт за лично творчество, имаш талант и чрез него повече хора ще го оценят Много ми хареса написаното от теб , поздравчета

[hollowman]

Благодаря за мненията, предложенията и препоръките!
Аз публикувам основно в http://stihovebg.com
В "Откровения" съм публикувал няколко пъти, но просто свикнах с другия сайт и основно там публикувам.
Скоро може да пусне още нещо

[Saymon90]

Благодаря за мненията, предложенията и препоръките!
Аз публикувам основно в http://stihovebg.com
В "Откровения" съм публикувал няколко пъти, но просто свикнах с другия сайт и основно там публикувам.
Скоро може да пусне още нещо

И аз публикувах в http://stihovebg.com преди, но от около половин година не съм влизал...
А на колко си години?

[Untamed]

Невероятно са се получили. Просто, когато започнах да ги чета, като че ли нещо не ми даваше да спра. Думите много добре се леят и не те оставят докато не ги свършиш. Страхотни са