Тук ще пускам мои неща... имам написани бая стихове, но ще пускам отвреме навреме по нещо...

А бяхме мечтатели

Спря ли да вярваш във приказки,
във феи и разни магьосници,
в лами, огнедишащи дракони
и бели прелитащи конници?

Не вярваш ли вече във рицари -
с железни доспехи и ризници,
във разни митични създания,
в чудовища, елфи и призраци?

Къде изостави мечтите си -
за принцове в каменни замъци,
за нощните лунни разходки -
сред белите пухести облаци?

Изгуби ли вече усмивката -
в годините с мъка прелистени,
порасна ли вече със времето,
не вярваш ли вече...във истини?!

Сън ли си?

Сънувам все един и същи сън.
Една поляна. И едно момиче.
Навярно би подминала навън,
но в моят свят безумно ме обичаш.

Сънувам все един и същи път,
по който като вятъра те гоня.
Навярно ще забравиш за мигът,
за който утре няма да си спомняш.

Сънувам те, в зелената трева,
където със усмивка пак изгряваш
и с босите си, бягащи крака,
глухарчетата нежно разпиляваш.

Сънувам те в полета от мечти,
обгърнати от облачни копнежи
и зная, че събудя ли се, ти,
едва ли точно мен ще забележиш.

Понякога.... си лягаш с(ъс) петлите

Луна си. И се каниш да заспиш.
Лицето ти е бяло. На лунички.
На облачна възглавница лежиш,
завита с одеало на звездички.

Морето потреперва от любов,
когато отразено-ярка плуваш
и вятъра ти шепне с нежен зов,
подканяйки те с него да лудуваш.

Танцуват с теб вълните. Нежен валс.
И нощите флиртуват. Подивели.
Но Слънцето изгрява над Бургас.
И Ти... си лягаш малко уморена!

За сега тия ...