Вечерта е добра ,но звездите бледнеят...Привет събеседници ,прощавайте ако темата не е баш за тук , но темата ми включва и любовта за това реших да я пусна тук.....

От една страна може би пиша с желанието да се натъкна на нови приятели ,от друга страна имам нужда да споделя мъката си ,която взе да ми натягва вече......на 17 г. съм от Пловдив.....живея си живота...някой биха ме нарекли задръстен , но нямам голям избор...1 смяна на даскало след това на работа директно в автокъщата/авточасти ...семеен бизнес...и така до около 6 часа всеки ден...доста натоварваща физическа работа и много отговорности.....прибирам се с мисълта ,че някой може би ще ми е писал да излезнем да се вийм на по кафе....уви.....както съм оставил компа така го заварвам....пиша аз...всеки се оправдава с някфа работа...имало е дни ,в който по няколко дена скайпа ми не се чува никъф...на който и да пиша ...смиъл няма...все си стоя сам вкъщи.... ....самотен и отчаян както винаги.....относно любовта ..за пореден път женските доказват ,че са пълни курви....( с извинение към женския пол) .......тъй като съм доста различен спрямо другите ми съученици те ме приемат скиптично...и там съм пак сам....секи насам натам кафета а у едно друго....никой ня каже да пием по едно кафе... .... с всеки изминал ден се чуствам все по самотен....сякаш живея в един отделен свят..... .... независимо какво ще направя...винаги оставам сам.....не разбирам ,защо е така...дали заради външния ми вид...или това ,че съм арабин ........ ..... просто с всеки изминал ден се чуствам все по нещастен....знам ли..... простете сигурно вече Ви е писнало от такива като мен..... исках да споделя с някой......