Поетичен конкурс "Светът вътре в мен"

[Barbie]

Такааа...ето ги и дългоочакваните стихотворения от конкурса на тема "Светът вътре в мен".
Имената на авторите остават неназовани, до определяне на стихотворение - победител. Всеки автор е с по едно стихотворение.

Приятно четене:

1.

Сияние нежно докосва очите
и вятърът леко навява,
листата прелитат, вълните създава
по езеро с течност лилава.

Хармония тъмна царува,
в нощта танцуват звездите,
меланхолия дълго целува
на ангела паднал гърдите...

-------------------------------------------

2.

Дишам…
Спирам…
И ето пак…
Във вода се давя…
В огън горя…
Въртя се и не намирам изход….
На къде да вървя?!
……………….
Светът вътре в мен….такъв охолен,
някак богат на доброта….
Даже си имам замък от нищото изровен,
където живее вечността.
За миг се оглеждаш в душата ми и виждаш…
Музиката има облик и сърце…
Стиховете ги чуваш…чувстваш как прииждат….
Малки глухи цветове..
За миг детето в мен надделява.
Запалва се като клечка от кибрит страстта.
И доброто побеждава.
Ето, тук в моя свят откриваш Любовта.
Сезони няма…нито самота.
Красиви думи, изпълват въздуха в мен.
И дишам пак…Чувствам красота.
Изпълнено е всичко в този ден .
И чакам на спирката – Очите.
Някой пак да спре и да погледне.
Виждам на хората мечтите.
Моля се и слепия да прогледне.
А аз съм…като огледало пред другите.
Такава бях…съм..и ще бъда.
Надявам се, да ме видят и открият дори пеперудите,
Да докажа, че съм жива…в този мой свят..
Светът в мен това е…
Ухание на водни боички от есента…
Картина от музика направена…
Стих изпят нежно като песента.
По кожата ми стъпки са изписани.
Странно, но това е моят свят….
Обичам..живея…копнея…и смея…
Чакам….притихнала някой да ме намери….
Да ме прегърне и целуне…в нежният си смях!

---------------------------------------------------------------

3.

Умирам.
В тоя свят,изпълнен с красота..
Заспивам.
Сгушена във ъгъла, все така сама..
И се взирам.
В нищото,в непрогледната тъма..
Умирам.
И всяка нощ ще е така..

Но всеки път се будя със усмивка..
И всеки ден обичам да се смея..
Убивам с шоколадова заливка..
Нещото, което тъй отчаяно копнея..

А погледът зареян все ще търси
изгубеното съкровище във моя свят.
И най-накрая сърцето ми ще се оттърси
От мъката и ще го сгрее благодат!

Светът във мен е толкова безкраен..
Изпълнен с щастие и едновременно с тъга..
А въздухът е толкова омаен..
Усмивките - по- цветни от дъга..

-------------------------------------------------------

4.

Има храм във сърцето на всеки;
в този храм се съдържа светът -
всички пътища,всички пътеки
там се сливат в космически Път.

В този храм аз създадох Вселена,
всеки миг сътворявам света;
тук творя и оттук сътворена
се прераждам в любов и летя.

Беше време на мрак и на суша,
помня дни на безкрайна печал;
и вглъбена, смирено се вслушах:
спомен древен,отдавна заспал,

се пробуди в сърцето ми плахо
и нашепна ми мъдри слова:
"Няма болка и няма уплаха,
щом узнаеш,че Си Любовта!

Ти твориш, с Любовта щом се слееш -
с тоз първичен велик океан -
можеш както решиш да живееш,
по божествено свой личен план."

И тогава разбрах, че в сърцето
любовта има приказен храм -
във хармония всичко, което
съществува, поражда се там.

И аз вече живея във храма
във сърцето си, сред тишина,
преживявам безкрайна промяна
и превръщам се във Светлина.

----------------------------------------------------

5.

Невинни

Из огнени, жълти поля
безгрижно дните убиват.
Месеци, години, лета,
младостта си вечно скандират.
Калина с косите кафеви,
лице бяло, болнаво.
Джо, в своите стари премени,
и каскет в кадифено кафяво.
Ръка за ръка, от детски години
на света чудесата откриха.
Браха ранните, лилави малини,
от свободата си непохватно отпиха.
Ала дори сред дългите безкрайни ниви,
те не успяха да видят.
Че екстазът няма да тлее дълги години
и скоро от болка ще викат.
А животът така подмолно мълча си
и ги остави мечтите да зидат.
А някой изобщо да стигне успя ли,
онази вечна блажен, която всичките дирят?
Но нека не гледаме черно сега,
да се престорим на толкоз невинни.
Да оставим младостта си да дирят с Калина,
защото те са още невинни.

------------------------------------------

6.

Осем движения – седем кръгови
Пет стихии душата да тъче.
В адски поля съзнанието да пламти
Вода синя, Втора тя, ще изтече.

„Между безсмислие и лъжи
Кое грешно ще избереш?”
В свои изгнанически земи
Забравих що е то копнеж.
Стремих се към Високо, а го няма
И с прашни криле земята убих.
Белег в душа, самият – пламтяща рана
Успях и надеждата в мен изтрих.

В ада земен сред демонски орди
Създадох рога, аз самин тяхната плът
Пръст-майка безжизнен ме прероди
И бос ме изпрати по живачния път.
„В пламък и лед, на скалата скован
Очи или слух насила ще вземеш?”
И следвах безкрайни т’кания план
А в душата – палеж след бурен палеж.

Ковачници безкрайни настаниха се
Вътре, в рохката пръст и увивни стъбла.
Чукът им стоманен Нормалността иззе
И подпали Стълба с на Лудост огъня.
„Във Въздух и Дух беше ти даден живот
Помниш ли какъв зов ехтеше преди?”
С лапи ламтящи изковах нов си Кивот
Така, че струната ми нивга да не затрепти.

Осем движения, в забравения мой свят
Седем нека бъдат кръгови.
Полята нека изтлеят до град прокълнат
Всичко да умре. Пет стихии.

-----------------------------------------------

7.

Сред лабиринта се лутам и път не откривам
сред заблудени души се скитам и нищо не откривам.
Преди години мислих ,че шанс имам
да оцелея в този така грубо наречен ,,Свят’’.

Оцелях ,но не във външния
противен и гаден Свят
Оживях във Света вътре в мен.

Той горкия с нищо не се отличаваше от онзи другия.
Проблеми и дилеми ,малко късмет
и голяма доза омраза,но от кого по-напред да се пазя?
Само където надежда имаше в него
но и тя горката бързо умря.

Оцелях ,но не във външния
противен и гаден Свят
Оживях във Света вътре в мен.

Хиляди тунели в моя Свят, но нито един изход
да се отърва от този Ад.
Понякога и мен самия ме е страх да вляза
във моя Свят ,но се налагаше да избягам
от ,,добродетелите’’ и езиците зли.
Сърце ,моля те . . . . . . мълчи.

Оцелях ,но не във външния
противен и гаден Свят
Оживях във Света вътре в мен.

Краят беше начертан ,а път имаше само един.
Не можех да избягам или да се обърна на другата страна.
Не можех да мълча ,но го правих за благото
на онази жена която нарича себе си Съдба.

Светът вътре в мен беше объркан
още един ден и щях да се побъркам.

---------------------------------------------------

Това е - имаме си седем участника и седем стихотворения. Запазила съм оригиналния правопис и оформление на стихотворенията. Имате една седмица да гласувате, преди да определим победителя.

Ако някой е пратил стихотворение и не си го вижда, незабавно да ми пише... Това е всичко, което съм получила.

[ScionOfStorm]

3 гласа вече, а никой не е писал в темата. Защо? Записвайте си гласовете и с коментар, за да е по-добре всичко и да се аргументирате

Аз засега съм на холд пъзишън, прекалено ми е кофти деня като усещане, за да оценявам такива неща. ;р

[Whyniser]

3 гласа вече, а никой не е писал в темата. Защо? Записвайте си гласовете и с коментар, за да е по-добре всичко и да се аргументирате

Аз засега съм на холд пъзишън, прекалено ми е кофти деня като усещане, за да оценявам такива неща. ;р

Ми как мислиш.Е изпуснах шанса,но какво да правиш.Работа много,а време отскъдно.Ти записа ли се иначе

[ScionOfStorm]

Записан съм сред седемте, да, но в никакъв случай няма да гласувам за себе си, идеята не е това. Дори моето да си ми харесва най-много е безсмислено.

Гледам много девойки нещо бе, егати о.О

[ЛаСт!К]

Аз гласувах за Има храм в сърцето на всеки..
Ест че няма да главуеаме за нашето си

[NightSky]

Гласувах за "Сияние нежно докосва очите".

[Blab]

Невинни.

[BeBsItO]

Има храм в сърцето на всеки.......



Искам да кажа ,че ми беше мн трудно да гласувам смао за 1 Браво на всички!

[CherryKisS]

Невинни.


Много ми беше трудно да избера, всички творби са страхотни.

[ANTIHUMAN]

Аз гласувах за ,,Има храм във сърцето на всеки'' много ми харесва ,просто нямам думи който го е писал шапка му свалям ,макар и нея да нямам!

[Briseis]

Гласувах за първото, но дълго се колебах.
Много ми хареса и 8 движения, 7 кръгови, но ми се стори прекалено тежко и мудно.
Някакси чувството се убива от толкова много думи.

А това за сиянието е толкова кратко и леко. А същевременно казва тооолкова много.

Но на мен и самата тема не ми допада...

Невинни също е готино. Но това за храма ми е прекалено банално.
Това не означа, че не е добро - има ритъм, рима. Не е в мой стил просто.

[zaraaa]

Гласувах за 1-то стихотворение Много леко, нежно

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

И аз се колебах, онова за храма е страхотно, наистина... Но гласувах за първото, много е нежно, както казаха преди мен, а краят ме накара да потръпна.

[Shadow_Walker]

предлагам темата да стане важна (каквато си е)
тъй като забелязвам как потъва надолу...което не е хубаво :]

[ScionOfStorm]

Сияние нежно докосва очите

за него. Даже имам подозрения кой го е писал :р

[Decu]

"Осем движения – седем кръгови..."

Харесаха ми още 2-3, но всички знаем правилата. : )

[AnIvAt]

Браво на хората ,които са писали стихотворенията,всичките са много хубави.Много се колебах ,но накрая реших че ще гласувам за "Сред лабиринта се лутам и път не откривам..."

[Duvessa]

Гласувах за "Осем движения – седем кръгови".
"Сияние нежно докосва очите" също ми хареса.

[fy4ko]

Някакви идеи на мен защо не ми дава да гласувам?