Ситуацията е следната!
аз съм на 20 години (не мисля че съм малак) и мисля че се влюбих за първи път в живота си , макар и след многобройните връзки които съм имал. Тя е на 17 години и след десет месечна връзка аз и признавам че съм ужасно влюбен в нея (и преди съм и го казвал , но този път мисля , че бях много по сериозен от всякога) ... Тя се разплака и ми каза ,че не е влюбена в мен !!! Това ме потресе !!! След това ми призна ,че ме обича страшно много и даржи също така много на мен , НО не е влюбена !!! Защо съм глупав ли ? Ами просто мисля ,че можеби тя е още малка и живота е пред нея и се плаши от една евентуална , дълга връзка. Аз нямам никакво право да и отнемам това , но я обичам адски много , бих направил всичко за нея (можеби ще съм банален , но и жиота си бих дал за нея). От няколко дена стомаха ми е на топка , нямам апетит , не мога и да се смея. Просто се чувствам като парцал. Не сме скъсали , най-вероятно това няма и да стане скоро !!!... Но ме боли УЖАСНО МНОГО , БОЛИ МЕ това че тя не изпитва това което аз и най-вероятно никога няма да го изпита. Характера ми е такъв че се влюбвам доста трудно , и като по малак преди около 2 години започнах да изпитвам силни чувства към момиче с което просто нямаше начин да сме заедно. Приех го много тежко !!! Сега чувствата са ми 10-тки пъти можеби 100-ци по силни. Ако се разделя с нея и я загубя съм сигорен , че ще рухна ако не завинаги то поне за много дълъг период от време !!!
Не искам от вас да ми сачувствате или нещо такова , просто искам едно малко съветче или някакви думи за отеха...!
извинявам се ако има правописни грешки , просто треперя целия само при всички тия мисли и цялата каша в главата ми
Благодаря предварително на всички !!!