Нищо не правя... то е като наркотик. Все повече се убеждаваш, че най- доброто, което можеш да направиш е да се чувстваш окаян и продължаваш да го правиш. Само неочаквана проява на внимание от някой близък може да ми повогне. Всмисъл, мъж ми, приятелка, родител....