така ето я старата ми тема http://www.teenproblem.net/f/viewtop...721&highlight= и сега сме септември,аз реших че е най-добре да скъсаме защото няма смисъл,а така го обичам... от него нямаше нито вест нито нищо 1 седмица,аз бях с др и т.н,НО той ми липсваше ужасно гласа му просто исках да го чуя отначало се правехме че нищо не е станало,той се опита с друга аз с друг,но не просто не става така след няколко дни той скъса с нея,а аз сега неискам да съм с друг и продължихме(октомври ще станат 8 месеца)тази вечер решихме че неможе така и трябва да сме заедно,нз хора но го обичам бих дала живота си за него нз как да го обесня но свикнах с мисълта за него и че има някой някъде който мисли за мен,и сега ми е толкова леко и хубаво че пак си е мой(малко смешно звучи но)трудно ми е мн както и на него,но знам че човек когато иска и когато може и когато има дори малка искра надежда успява и мога да твърдя че има любов от разстояние...и само аз и той си знаем тогава както преживяхме,а аз го помня все едно беше вчера!Няма да направя грешката пак да го изгоня от живота си.
И аз нз какво очаквам да напишете,е поне драснете нещо какво мислите за всичко.