За лъжите

[misspurple]

Просто вече не се впечатлявам от никой и нищо.Преди влагах много чувства,вярваХ,бях щастлива за момент и после всичко се сриваше.Вече не вярвам на никой,и не мисля,че някой има чисти намерения,макар,че има и такива хора,но са малко.Живота ме направи такава,че загубих себе си някъде..всички лъжат,всички хора са лицемери,отмъщение дали търся..не,то само си идва след време,просто всичко се връща в живота

[zizita_88]

знам че е много неприятно. бившия ми ме лъжеше най-нахално в очите а е бил с друга. той ми беше като опора и разчитах много на него беше ми за пример а всъщност сега се оказа най - лочия пример. имал е отношения с една моя позната и всичко се разигравало под носа ми подозирах , но любовта е сляпа. не ми станма никак приятно, но знаеш ли, нищо от това което ни се случва не е случайно на този свят трябва да си вземеш поука от ситуацията , да запомниш неприятното чувство което изпитваш , за да не повториш тапата му грешка и ти, защото не е хубаво невиновните хора да се нараняват. пак и нали знаеш всичко се връща и колкото по-късно толкова по-мръсно! той Господ си знае работата това е като изпитание за теб разбираш че има и много долни хора на този свят , сблъскваш се с тях и се научаваш да се пазиш. моят съвет е сто по надалеч от боклуците , че миришат да не се изцапаш и ти да миришеш после

[misspurple]

2. Възможно ли е човек да вярва на другите ,но не и на себе си?
Да,ако човек е до такава степен объркан,че не може да прецени,дали това,което мисли е вярно..то тогава,каквото ти кажат другите,вярваш на всичко сляпо,защото си казваш :"Те гледат от страни" и виждат нещата по реалистично..
3. Не трябва ли да слагаме всичко под съмнение?
Зависи от човека..Затова има песимисти,оптимисти и реалисти.Първите 2 живеят в заблуди..аз лично съм от песимистите и винаги си мисля,че има И още нещо,разбира се - лошо.Винаги мисля,че някой крие нещо от мен,или ме лъже.Винаги имам съмнения.
4. Човек ,ако вярва на себе си ,а не на другите не ли е егоистично от негова страна?
Не е егоистично,или може би до една степен,защото винаги трябва да слагаме себе си на първо място т.е. малко егоизъм,който е напълно нормален според мен и е напълно естествено да вярваш на себе си !
5. Защо човек позволява след като е наранен веднъж да го нараняват още?
Не всеки позволява.Някои хора като се опарят,бягат надалеч.Но други продължават да търсят любовта или приятелството например,зависи кой за какво се бори.
6. (въпрос 5.) Вид мазохизъм ли е това или просто вярата ,че този път няма да бъде наранен?
И тук при всеки е различно.Аз ще говоря за себе си.Надявах се на нов резултат.Просто си мислиш,че този път е различно,хората са други,ситуацията друга,имаш вяра,имаш сила да продължиш,и да създадеш нещо силно,нещо вечно,нещо голямо.Но когато само ти я имаш тази мотивация,а другите си гледат кефа,както се казва един човек сам нищо не може да направи..и тогава вече,се започват проблемите,защото твоите представи,че този път ще е различно се разбиват и натам знаете какво се случва.

Това е моето мнение.

[slun4ice_90]

Лъгали са ме,но това не ми пречи да вярвам пак в добротата...Всеки човек е поне малко добър....няма го като във филмите.Най-добрият и най-лошият..Понякога или в повечето случай се случва хората смачкани от живота да стават гадни и подли....Но въпреки това в тях се крие доброто..Много хора смятат,че да си добър е едва ли не вече отживелица...Не мисля така!Трябва да сме добри с тези,с които са добри към нас....А към тези,които не ни мислят хубавото просто да не се занимаваме с тях.... Човек не трябва и да се затваря след като веднъж е бил предаден,защото пък по този начин губи....Някой в тази тема беше казал,че няма приятели и,че в днешно време всичко е интереси... Това не е точно така...Все още ги има истинските и свестни, добри хора....Вярвам и в това,че ние българите въпреки всичките си недостатъци сме ДОБРИ!Просто животът на никой не е лек и всички предпочитат да гледат само и единствено СЕБЕ СИ!По темата ти Мони,ще кажа,че се преживява,важното е това да не те прави недоверчива,когато се запознаваш с други хора!Всичко хубаво ти желая!

[nicolepcd]

Мда, то всички все някога лъжат и биват лъгани... Мен доста са ме лъгали, но пък вече си знам на кого мога да вярвам и на кого - не Просто не се доверявай напълно на някой, защото винаги може да те "изненада". А за отмъщение - това вече си зависи от човека... Зависи какво е преживял, колко е озлобен и т.н. (: Аз например не мога да отмъщавам, защото прекалено бързо забравям за лошото иии все се опитвам да съм в добри отношения с всички, а и си знам, че не съм аз тази, която трябва да им прави на гадно... някой ден може само да се извинят, а ако пък не - все някога ще им се върне

[S_L_A_D_U_R_K_A]

Напълно съгласен ,но не ли е това вид слабост?

Напротив, точно в това се изразява силата на човек да прости пред себе си, когато всичко в него мрази начина, по който са се държали с него. Не говорим да забравим или да продължим взаимоотношенията с този човек, а просто да превъзмогнем

1. На какво се дължи това?

2. Възможно ли е човек да вярва на другите ,но не и на себе си?

3. Не трябва ли да слагаме всичко под съмнение?

4. Човек ,ако вярва на себе си ,а не на другите не ли е егоистично от негова страна?

5. Защо човек позволява след като е наранен веднъж да го нараняват още?

6. (въпрос 5.) Вид мазохизъм ли е това или просто вярата ,че този път няма да бъде наранен?

Загубвайки вярата в околните, човек загубва и вярата в себе си, защото толкова пъти е нараняван и по този начин създава една обвивка, пред останалите може да не го показва много, но в някои моменти и най-вече когато остане сам, тази самота се обажда. Да, възможно е да вярваме на другите вместо на нас самите, много често се сблъскваме с такива хора в ежедневието, за които това какво казват другите е по-важно от това, което те самите мислят. Или най-често срещаната грешка, която правим: да се сравняваме с някой друг, по този начин издигаме този другия и показваме, макар и косвено, че той е над нас. Друга ситуация е как ние сме с един човек, държи се прекрасно, но някой "недоброжелател" ни казва лоша приказка и ние повярваме. За мен такива хора не са достойни за уважение, трябва всеки да обича себе си и да цени мнението си и да вярва в способностите си. Относно съмнението, за съжаление, когато един човек е много нараняван логично е да почва по-трудно да се доверява, което не винаги ни е от полза, защото по този начин може да изпуснен "истинският" човек и не може да се отпуснем изцяло, въпреки това, аз съм на мнение, че не трябва толкова лесно да се доверяваме, пък който има сериозни намерения към нас ще ни разбере и ще се опита по всякакви начини да ни докаже, че може да му се има доверие. Не мисля, че е егоистично да вярваме на себе си, все пак живота си е наш, незнаеш на кой може да имаш доверие и кой ти мисли добро и лошо, затова май най-сигурно е да вярваш на себе си. У всеки един остава надеждата, че ще намери щастието и следващият път няма да бъде нараняван. Въпреки всичко трябва да бъдем силни и да вярваме, че всичко ще е наред, и да сме благодарни за това, което имаме. Често всеки от нас забравя важните неща като това, че сме живи, здрави...и гледаме малките проблеми и веднага вадим извода, че сме нещастни, а не трябва. Обичайте се и не позволявайте някой да се играе с вас или пък да ви обърква настроенията! Така сами си вредим на себе си, а за този, който ни е наранил трябва да сме доволни, че сме се отървали от него. По-добре ли щеше да е да не знаем какъв е всъщност и да продължаваме да се доверяваме

[NEsumdani]

Zdraveite vsichki.Vlqzoh malko vyv foruma i reshih da pusna 1 tema sled neskashniq si den.Moje da vi se stori glupava temata no...Ako iskate pishete.Ta...Dneska sled kato nqkoi hora na koito mnogo durjah me predadoha i izlugaha mnogo typo se pochustvah malko gadno Koeto e normalno.Nai-veche bivshiq mi s koito iskah da podurjam pone priqtelski otnosheniq me izluga osobeno glupavo.Stana mi chudno i reshih da vi zapitam...Vas chesto sluchva li vi se da vi lujat?I zashto vinagi horata s dobri namereniq i dusha trqbva da stradat i da budat lugani?Stradate li mnogo ili tyrsite otmashtenie? (Razkajete nqkoq podobna situaciq i kakvo napravihte,kak svyrshi vsichko)

О за лъжите .... често са ме лъгало по този начин и от тогава съм станал страшно подозрителен ... даже вече кат се запозная с някои се чудя " а бе аджеба тос/тас дали си каза истинското име" или нешо от сорта . Просто 1 път подведат ли ме ... губя всякаква вяря в искреността на хората

[GameMaster]

Da...Ot temata mi stignahme do izvoda che pisaha mnogo i dobri hora otgovori koito sa bili mnogo lugani.Izvestna chast ot tqh vse oshte se doverqvat a drugi sa nedoverchivi.I taka de...Pishete oshte mneniq v debata Za Lujite

[ANTIHUMAN]

Da...Ot temata mi stignahme do izvoda che pisaha mnogo i dobri hora otgovori koito sa bili mnogo lugani.Izvestna chast ot tqh vse oshte se doverqvat a drugi sa nedoverchivi.I taka de...Pishete oshte mneniq v debata Za Lujite

Аз продължавам с темата по една единствена причина!Мисля ,че има нещо които се скриха и не се казват.Не мога само да разбера защо повечето се доверяват след като са били излъгани не един път?Надеждата ли ви крепи?Сигурно ,но за мен надеждата е за страхливците!

[moonlady]

.. омръзна ми вече от така наречените "истински" приятели .. такива нямам,имам само някакви си правещи се на такива .. осъзнах го след една подобна на твоята случка .. използват те и после те захвърлят

[Siankaa]

Лъгана съм,лъжат ме и ще ме лъжат,ако мога така да се изразя.Хората са такива,че са готови да излъжат само и само да постигнат това,което искат.А от всичко най-много мразя лъжата.Лъжата за мен е предателство.Имал си доверие на някого,а той се е възползвал от това и те е излъгал само и само на него да му е всичко наред,е това не мога да го простя.Лъжата ее нааааай-противното нещо на тоя свят сериозно

[Drebs]

Вече ги надживях тези неща. Става ми много мъчно,засягам се да .. но си взимам поука и продължавам напред. Все пак няма незаменими и незабравими хора нали?
Да си лъжат .. мен съвестта ми е чиста

[Scarface_]

колкото по-добър си толкова повече те ебават ...с мен се случва всеки път от страна на гаджета... ест. сички съжаляват но аз съм човек с принципи и не прощавам... но продължавам да бъда добър за съжаление...така че не се коси , се пак да се надяваме че има някой там горе и ша връща на секи тъпкано на нас добротата на другите ...кой квото заслужава

Случайно да имаш нещо общо с blessedonebe ?

не нямам, защо ?

[GameMaster]

Da ti kaja az ne se vrushtam v povecheto sluchai pri horata koito sa me lugali.Tova slaga kraq na otnosheniqta ni...

[Seducti0n]

Всъщност постоянно ни лъжат, но това е защото ние сами го позволяваме, като си затваруме очите за истината.Понякога, може да се счете за компромис, но превърне ли се в обичайната практика няма връщане назад.
Да, гадно е чувството някой да те гледа в очите и да те лъже най-нагло, но повече боли, ако не можеш да уловиш нечестността в думите на отсрешния в самия момент, а осъзнаеш истината на много по-късен етап.
Колкото по-късно, толкова по-мръсно.

Както всеки, така и аз съм ставала жертва на нечии лъжи, не веднъж или два пъти.Определено е страшно болезнено и унизително, но се налага да понесем последствията от едно напразно гласувано доверие...

[aka6a_vamp]

не аз отмъщавам...има си съдба за тая работа...тано или късно всеки си получава заслуженото!

[angel4ee]

много скоро ми се случи,направих се че му прощавам,но истината е че няма да го забравя и винаги ще имам едно на ум