- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- За лъжите
Аха ,ясно ,но мисля ,че точно този етап на превъзмогване е най-труден.Ок прощавам всичко пред себе си ,но как да простиш въпросното държание.Не ,не говоря да отмъщаваш ,но след всичко не остава ли някаква рана или болка ,точно онова чуство на слабост?Колкото и да е силен даден човек психически той просто не издържа на напрежението и ето тук ми идва на акъла една хубава мисъл точно по тази тема: ,,С хора около теб е лошо , без тях не може!''Първоначално написано от S_L_A_D_U_R_K_A
В крайна сметка какво се оказва?Моето наблюдение е следното: ,,Ако сме от страната на ранимия (предадени от приятел или изоставени от гадже макар ,че второто може да се подложи на съмнения) ние се затваряме вътре в себе си и точно тогава губим вяра не само в хората ,но и в себе си което е най-лошо.Не , аз не говоря за онова затваряне в което хората не споделят и пазят всичко за себе си ,аз говоря за онова другото , което ранимия човек е весел пред общителноста (това включва всяко съсловие: родители ,приятели ,близки ,учители ,непознати даже и врагове ,всичко от А до Я) ,а като се прибере е тъжен ,но не го показва.Казва какво му се е случило на приятелите си ,но не му минава ,защото нали олеква като споделиш ,но този човек не е така.Той споделя не му е проблем ,казва на много хора ,но пак му е тежко (душевно имам предвид).
Имам няколко въпроса към теб S_L_A_D_U_R_K_A ,но може и да отговори и друг съфорумец.
1. На какво се дължи това?
2. Възможно ли е човек да вярва на другите ,но не и на себе си?
3. Не трябва ли да слагаме всичко под съмнение?
4. Човек ,ако вярва на себе си ,а не на другите не ли е егоистично от негова страна?
5. Защо човек позволява след като е наранен веднъж да го нараняват още?
6. (въпрос 5.) Вид мазохизъм ли е това или просто вярата ,че този път няма да бъде наранен?
Първоначално написано от ScionOfStorm