Стоманата

Аз съм стоманата
Най-тежкият ви грях.
Уж аз бях избраната
А всъщност сама избрах.
Аз съм желязото, което
Вие под крака оставяте
Така нахално.
Що е дадено, ще бъде взето.
Бях там - кръвокръщение
Ваше и сакрално.

Отблясъкът съм
Тая се, криейки
Жаждата на тайния ви сън
Убийствата във вашите очи.
Целувате ме отвъд плътта
Дори избирате ме –
Спътница в смъртта.
Не е ли гнусно иронично
Как потъпквате ме с вашите крака?
А всъщност толкова изрично
Крачката ми следвате, с душа в ръка.