Кво да им казвам.. Наистина от всеки научаваш по нещо, може би бих им благодарила с половинчата усмивка. От друга страна те са едно тъпо минало, което в повечето случаи е предизвиквало е сълзите ми... и може би трябва да не гледам към него, а само да го имам като едно наум + уроците естествено. Животът е голяма школа (така казва баба ми)
Не знам какво да мисля.
Не бих искала да имам много контакти с първия ми приятел, но ако някога той ме потърси и си говорим за нас в минало време, може би ще му благодаря за някои неща... нямам идея.