Ако не го обичам истински,в смисъл не изпитвам нужда от него всеки ден,не ми липсва,не значи нещо по -специално за мен,от човек с който взаимно си запълваме времето не бих останала с него като гадже,бих му била опора,приятел,на който може да вярва,на който може да разчита..бих била до него ,когато има нужда и.т.н.,но до тук.А ако сме имали връзка много време и наистина го обичам,едва ли това би имало значение за мен...просто самата нужда да си с този човек надделява над това,че е сляп,или че е обезобразен или не знам си какво..имаш нужда от него и нищо друго не те интересува.