Изключително трудни моменти,изключително много притеснения.

От това се пазих,на това налетях...

Преди почти половин година започнах връзка с човекът,когото исках и за когото мечтаех,като чувствата ми към него ги имаше още преди това.
Лятото той замина да работи на морето,това прави от 7 години насам и самата аз нямах право да противореча. Съзнавам,че имахме малко време преди това да бъдем заедно. Припомням си сега и се сещам,как той остави на мен да реша дали да има нещо между нас,предупреди ме че няма да го има 4 месеца и въпреки всичко,аз предприех тази стъпка.Защото го исках,защото не исках да пропускам възможността.
Сега си мисля,че може би правилното решение бе да оставим нещата така и да изчакаме,след връщането му,може би нещата щяха да са по-силни. А може и да ги нямаше. Но щяхме да опитаме.

Сега си имам моите притеснения. Той спря обажданията,не ми клипва,когато види пропуснатите мои.
С него не се караме. Не сме се карали никога,страшно си пасваме по характер. Не е човек,който би скъсал по телефона.
Нашето не е връзка...през цялото време аз се опитвах да запазя взаимоотношенията,да ги подхранвам,докато той просто се бе "оставил на течението".
Неприятно ми е,че мълчи. Когато подхващам темата,макар и по телефона,понеже няма друг начин,той ми казва да спра да говоря глупости. Същевремнно показва хладно отношение. Как бих могла аз да го разбирам? Какви изводи да си вадя?

Искам да попитам тези от вас,които поддържат или са поддържали такава връзка - вероятно е грубо и се извинявам на всички,които са поставени в моята ситуация,но искам да попитам дали се променя и как отношението на вашата половинка,след като отново се срещнете, след като отново започнете връзката като хората.
Тук винаги единият остава нарнен,защото чака,а другият не е достатъчно силен,за да запази чувствата си.
Вероятен ли е евентуален втори шанс?

Вашето мнение?