Трябва ми съвет, защото ситуацията стана прекалено гадна.
Скъсах с приятеля ми преди около 2 седмици, защото нямаше смисъл... поне за мен. Нямах чувства, просто ми беше празно и не исках да го залъгвам, както и да тормозя себе си. Кофти раздяла беше... Въпреки, че аз скъсах, доста плаках... доста се изтормозих.
Казах му, че късам с него, защото без чувства няма смисъл... Това беше връзка без бъдеще. От този миг всичко се преобърна наопаки. Приятелите му ми натякват колко много съм го наранила.

Всяка вечер се прибирам със сълзи в очите, защото се чувствам ужасно.
Приятелите му... и моите също. Натякват ми как винаги се влюбвам в такива, които ми разбиват сърцето. Сега съм била попаднала на такъв, който наистина държи на мен. А чувствата ми? Докога да мисля за другите?

Натякват ми, че ще съжалявам, че не знам какво искам... ХУбаво да съм си помислила какви ги върша... Сякаш всички застанаха против мене и съм съвсем сама.
Какво да направя? Нямам чувства и грам! На сила ли да се накарам? Опитах, не става. Предпочитам да съм сама, отколкото да залъгвам себе си и него. Няма смисъл... но защо никой не го разбира.
Поставям се на него място,знам какво му е... но защо и другите трябва да се месят и да усложняват нещата! Просто ще изпадна в нервна криза.. Тези дни гледам да не излизам,защото не ми се слуша...
Съвети ?
