Искам да споделя нещо...нещо ,което стана ненадейно.
ситуацията е следната:
Снощи се видях с приятеля ми,който утре заминава да учи.
заедно сме от близо 2 години.Оби4аме се мн.
Обещахме си да не си изневеряваме но ме е страх той да не направи нещо макар 4е до сега не е изневерявал...,а той ми каза как никога няма да ме забрави и ще си идва възможно най-4есто.4е,няма да ме замени с друга и оби4а само мен.аз му казах същото ,и само като си помислих как ще продължа ден след ден да живея без да го виждам например 1 месец...тази болка ще ме съсипе.

о4ите ми се насълзиха и той го усети,после силно ме прегърна като ми повтаряше колко мн ме оби4а...
след тези думи осъзнах,4е го оби4ам адски мн и от о4ите ми бързо се изплъзнаха две сълзи

сълзи горещи...мн горещи...сякаш огън капеше от о4ите ми.Той ме прегърна,избърса сълзите ми и ми каза:
спокойно мили4ко вси4ко ще е наред,аз държа на теб и те оби4ам мн.оби4ам само теб!ела тук...
беше ми мн тъжно.тази ве4ер ми е последната с него,утре той си тръгва и ще го видя сигурно след месец.според вас има ли за какво съм плакала,или това е унижение,дали си заслужава да пла4а така за него.
благодаря на вс които обърнаха внимание на темата ми.

мн съм тъжна,дайте ми някакъв кураж ...