Ами аз си я представям като... свободата, която получават хората, възможността да избират, да живеят, да бъдат обичани, да съществуват. Нещо като мозъка на чувствата ни. Душата се очаква да бъде естествена, неподправена, импулсивна, ако щете царство на доброто, т.е. възвишена. Някъде бях чела "идеалът, който притежава смисъл, достатъчен, за да оправдае живота на човека". Чувствата, които поражда са вдъхновението на живота и умение да чувстваме. Или поне би ми се искало всичко да е розово.