Здравейте на всички!
ЗА ВСИЧКИ
Значи моята история е по-дългичка, не поради факта че е адски оплетена или дълга като цяло, а затова че има малки неща, които трябва да разкажа.. иначе няма да можете да разберете за какво става въпрос – и съответно да ми дадете абсолютно реално мнение.. затова ако ви мързи или нямате време, просто не четете по-надолу.. но ако все пак има някой оптимист готов да ми помогне.. мн ще се радвам да чуя мнението му..
За ОПТИМИСТИ /the story/
Значи от НГ до някой Юли беше ходих с едно момче.. половин година направихме.. но аз започнах да излизам с друго момче.. момче, което преди съм харесвала адски мн, но той мен не.. големият playboy, който сваля по много момичета, спи с тях и после бяга, знаете как е.. всеки е срещал такива момичета и момчета.. та това въпросно момче Д. започна да ми се обажда да излизаме.. нямах нищо към него.. имах си сериозен приятел.. обичах го, в началото нищо.. просто кафе, даже гаджето ми си знаеше, че си излизам н кафе с Д… но след известно време моите чувства към Д се върнаха като ми завъртяха главата без да се усетя.. ами какво стана.. тръгнахме, целуна ме.. всичко точно.. обаче аз никога не изневерявам и ми беше мн гузно и веднага след като тръгнахме.. говорих с приятеля си и му казах, че искам да остана сама /така казах, защото бях страхливка – беше ме страх да му призная за Д, отделно че не исках да го нараня..това никога не бих направила/.. разделих се с приятеля си с ясното съзнание, че с Д няма д е нещо сериозно и ако изкараме и месец пак добре.. заради тръпката и заради силното привличане.. сиг. Изглеждам като някоя.. не знам каква.. т.е. знам, ама не искам да го казвам.. в очите ви..
е, Д се държеше много странно.. супер непукистично.. доста надуто.. има си хубава кола/даже много хубава/, има си пари, хубав е.. нищо не му липсва като цяло.. но мен това не ме интересува, а той се опитваше да ми прави впечатление с това.. както и да е.. та викам си ще пробвам, пък каквото излезе.. той вече е на 22 години.. каза ми че гледал по-сериозно на нещата и лудите му години са останали назад.. виждахме се често, почти всеки ден ходихме по кафета.. държахме се за ръце, целуваше ме.. до тук добре.. ОБАЧЕ заклевам се никога не съм била с момче, което ГРАМ да не разбирам.. адски скрита личност.. мн странен.. например веднъж му казах че въпросната вечер няма да съм в София и че ще ходя н вила с бившото гадже на братчедка ми, с нея и с приятели н бившия й.. той явно не ми е повярвал, че наистина ще отида /това става месец и половина след като сме тръгнали – WOW колко мн време, нали?/ и вечерта ми звъни и като казах че сега точно ядем той се вбеси, каза ми “Ти сериозно ли си отишла?” “Ама наистина лли си там?” и след моя неразбиращ отговор “Да”, той ми тресна телефона.. викам си край.. до тук бях.. а точно след 3-4 дена щяхме да заминаваме за морето.. звъннах му, крещя ми по телефона как може да не съм го викнала и наистина д съм отишла.. после пак тресна и до там.. като се прибрах в Сф на следващия ден му звънях - не дига, звънях на др-я тел – гласова поща изключен.. звънях на домашния – майка му каза да звънна след половин час – звъня – домашния тел не се ми вдига.. отидох до тях/добре че живее през 1 блок от мен, буквално на 50 метра/.. та видяхме се, говорихме, каза че е до тук и че НЕ прави компромиси – щом веднъж съм го направила, пак съм щяла да го направя.. КАКВО ДА НАПРАВЯ по дяволите? Дори нямах идея какво съм направила.. той обаче изплю камъчето “Ти там си ми изневерила”.. хайде ходи му обяснявай, че не съм правила нищо на тая вила.. аз си бах с чиста съвест, защото има ли смисъл д проваля нещо, заради което съм зарязала адски сериозно момче? Не, нали? Обясних му, питах го иска ли д е с мен или просто си търси повод да ме разкара.. каза че иска.. казах му д си помисли, д погледне нещата от моя гледна точка и да прецени и да ми каже заедно ли сме или не.. да, останахме заедно.. обаче той показваше непукизъм – почнахме да не се виждаме всеки ден.. чувахме се вечер след 7-8 часа да се разберем за кафе /тва си беше така винаги/.. в последно време.. /вече 3 месеца сме заедно/ си мисля, че колкото и да се прави на непукист, всъщност не е.. мисля си, че просто е бил много нараняван преди /а и той сам ми го е казвал/ и го е страх да се довери отново на някого.. затова се държи с мен така.. защото ако му беше смао за единия секс до сега да ме е за*бал 194721641234871 пъти.. а и вече казва на всички, че си има приятелка /нещо, което за него е било неприсъщо преди, заради статута си на плейбой/, дори ми подари РОЗА? /гледайте на какви неща се радвам, по дяволите.. не че не трябва, ама това принципно е нормално, а аз за него бях сигурна, че никога няма да ми подари цвете/.. започнал е да ми се обажда сътрин към 10-11.. което преди ми се струваше направо невъзможно.. държи се по-мило.. абе изобщо отпуска се и го забелязвам, макар че все още е малко резерве.. карам му се, че не се виждаме често.. но все още не знам какво да си мисля.. въпреки че е казвал и на една мацка от компанията си, че е сериозен с мен и ме харесва.. и на колегите си също.. ревнува АДСКИ МН.. но той попринцип има доста силно развито чувство за собственост и само някой да ми се обади веднага се почват едни фасони.. /а на мен повечето ми познати и приятели са момчета и той го знае/.. та не знам какво да мисля за него.. мисля, че не е толкова непукист, колкото се показва – вие как мислите, това ми е въпроса? Как бихте разтълкували действията му? В други постове в темата ще ви разказвам и др неща.. но да не правя темата по-дълга, отколкото трябва – спирам до тук.. че да не откажа всички Моля за мнението ви и мерси предваре
Ани