2 години минаха още не мога да го приема .. :(

[dAnieLkaaa]

На 13-ти септември 2006 год . Беше хубав и топъл ден ..Най-добрият приятел на брат ми към 8 и 30 дойде до вкъщи . Излязоха някаде с колата
брат ми каза че ще се прибере на обяд . Към 17:00 часа аз излязох с приятели на вън .. някого ме попита дали брат ми се е прибрал аз отговорих че не зная и срещнах 1 момче на което баща му е полицай и ми каза че брат ми и неговия приятел (който е карал колата) са катастрофирали.. не повярвах звъннах на брат ми по телефона ...изключен беше ..прибрах се казах на майка ми тя се обади на баща ми ..той каза че е при тях в болницата . В 19:00 и нещо дойдоха леля ми и казаха че брат ми е починал в катастрофата ..НЕ! НЕ! НЕ вярвам! Не може да бъде!!! НЕ!! НЕ!! НЕ!! Ах... онова чувство на несравнима болка, ускоряването на пулса, пълнещите се с сълзи очи, свитият на топка корем и надеждата, че това е просто сън... всичко беше миг, а ми се стори като цяла вечност... болиии боже та той беше само на 17 години Това, да знаеш, че повече никога няма да видиш човека, с когото си прекарал целия си живот, просто не може да се опише с думи. Започваш да крещиш! Да обвиняваш всеки и всичко, просто трябва да намериш виновен за загубата... за загубата, която трудно се преодолява. Ако знаете колко си го обичам, колко много ми липсва, как бих направила и невъзможното, за да прекарам само още 1 ден заедно с него. И точно за това, че знам, че това никога няма да стане... боли най-много! Изтрих номера му от телефона си, а как исках да му се обадя... но знам, че няма вече кой да вдигне.дрехите... все още миришат на парфюма му а снимката... тя ме кара да си мисля, че си някъде при мен! Че ми помагаш и ме гледаш, че мислиш за мен, че все още съм твоята любима сестричка... Само ако знаеш как искам да чуя гласа ти отново, да ми се усмихнеш (ах! ах, как само обичам тази усмивка), да ме погледнеш с онея сини очи, на които се вазхищавах толкова много, как ми се иска просто да ме гушнеш, КОЛКО СИЛНО МИ ЛИПСВАШ!!! Все още не мога да осъзная, че няма да те видя никога повече! Слагам цветя, слагам много цветя на гроба ти! Прегръщам студения кръст така силно, паля свещичка, а пламъкът и блести... и сълзите текат... текат... и попиват в земята...Преди да легна нощем си пожелавам да те сънувам,ако знаеш колко истински са сънищата ми! Коремът ми се присвива, и боли... за бога... боли! Сега стискам снимката ти, стискам я здраво, няма да я дам на никого, тя е моя! Тя ме връща към толкова спомени, към онова минало с многото радост!... Утре пак ще отида на гробищата... Започвам да пея... любимата ти песен! Чуваш ли ме от някаде! Няма да спирам...! Липсваш ми много! Обичам те!...

[Magi4eska_Kiss]

Много съжалявам, разбирам болката ти, мила... Аз самата се разплаках само, докато го четох...

[Dundy]

Мила много съжалявам,знам какво е,баща ми почина преди 5 години,тогава бях на 8 и ясно си спомням как след у-ще отидох при леля и бях много щастлива след като имах 6 и изведнъж всички започнаха да се държат странно и след около 30 минути леля ми каза
"татко ти заспа и няма да се събуди повече"и точно тогава се случи онова със свиването на корема,сълзите.Сега като прочетох темата се натъжих,разплаках се и си спомних всичко.Много съжалявам знам как се чувстваш,но трябва да го преодолееш.Ще ти олекне толкова много,ако често ходиш на гроба му,грижиш се за цветята,чистиш го.Повярвай от личен опит знам.Там ще си поплачеш и ще ти олекне

Затова толкова се дразня като чуя и видя как някой искал баща му или майка му да умре.Не знаят какво е просто

[Biskfitka]

и аз те разбирам преди 7 месеца почина вуйчо ми.... поне имаш спомени от него...

[Vincitore]

много съжалявам...; ((

[hottie]

Много е тежко това, което си преживяла и аз сама те разбирам защото изгубих моята сестра преди няколко години. Беше ми ужасно тежко. Още ми е тежко. Най-трудното беше да приема фактът, че вече няма да я видя. Че не е сред нас. Вече го приех, но изпитвам празнота..Затова гледам да живея и за нея. ЖИвотът, който тя не е имала. И ти трябва да го направиш. Живея заради брат ти. Той не би искал да си тъжна.

[Zebraa]

Разбирам загубата ти напълно.
Само времето лекува...

[plamenka]

Много съжелявам за тази нелепа загуба... Знам какво е чувството да загубиш някои близък. Преди 3 години дядо ми почина и все още не съм го преодоляла. И съм сигурна, че и 30 години да минат НИКОГА няма да е същото.
Мога само и единствено да ти кажа да не се предаваш! Да се опитваш да изживееш всеки свой ден пълноценно и да не съжеляваш за нищо което си направила! Брат ти също би искал да е така. =]

[Mirelchetoo14]

Господи... никой не вярва, че това се случва в действителност, докато не му се случи лично на него... Отдавна, преди около 11 години загубих дядо си, а преди около 9 прадядо си... Бях на 5 първия път и на 7 втория... Тези години изглеждат толкова много, а аз бях адски малка и не би трябвало даже да помня, но помня идеално всичко и дори след толкова време така ми липсват... Не мога да приема, че ги няма, все си мисля, че са отишли на пътуване и хей сега ще цъфнат отнякъде със старомодни, спретнати дрехи и големи куфари Ще пускат пак убийствени шеги и ще ме глезят... Толкова е нереално някой да е в един миг тук, а в друг- да го няма вече... Не се забравя, и след 100 години даже...

[TheGirlNextDoor]

разбирам че ти е много тежко ... аз като го чета се разплаках много съжалявам,мила

[marilyn]

Съжалявам за загубата мила, дано на никой не се случва. Докато четох поста плаках, защото аз също имам голям брат и много го обичам. Преди 4 год той трябваше да се премести да учи в др град и аз направо се поболях от мъка тогава и сега още ми е мъчно, защото не сме заедно, въпреки че той е на 24, аз на 16(почти). И понякога му се обаждам по тела и го питам някфа глупост само и само да му чуя гласа и ако разговора ни е 3 мин, то 2 от тях са мълчание, защото имаме много да си кажем, ама и на двамата ни е супер мъчно и си мълчим... и сега докато го пиша това плача.. просто не искам да си представям какво ти е... дано успееш да се съвземеш, брат ти винаги трябва да живее в спомените ти...

[nencuHka]

защото изгубих моята сестра преди няколко години. [..]Вече го приех, но изпитвам празнота..Затова гледам да живея и за нея

Само преди 4 месеца изгубих сестра ми,а имам чувството че е цяла вечност. Тя ми беше упората и сега имам чувството,че пропадам .. само защото я няма ... и няма да я видя повече...ужасно ми липсва и няма да го приема никога !!!!!!!!!!

[24white24]

Искренно съчуствам на всички преживели някаква загуба, още повече когато по толкова нелеп начин си отиват млади позитивни и добри хора...

[hottie]

защото изгубих моята сестра преди няколко години. [..]Вече го приех, но изпитвам празнота..Затова гледам да живея и за нея

Само преди 4 месеца изгубих сестра ми,а имам чувството че е цяла вечност. Тя ми беше упората и сега имам чувството,че пропадам .. само защото я няма ... и няма да я видя повече...ужасно ми липсва и няма да го приема никога !!!!!!!!!!

И аз не мога да го преживея. Изпитвам яд, тъга, омраза(не към нея). Много смесени чувства. Все пак брата, сестрата е човекът с който си израстнал и е нормално. Първата крачка е да приемеш загубата. Моите искрени съболезнования.

[mynichka]

много съжалявам

[darla]

Skupa,ne moga da ti kaja,4e razbiram na 100% kak se 4uvstva6,za6toto ne sum gubila tolkova blizuk 4ovek,imam kak oba4e-8godini po-golqma ot men,koqto e vtoroto mi AZ.ot 3god jiveem v razli4ni gradove i umiram ot muka po neq.obojavam q pove4e ot muja si,pove4e ot samata sebe si dori!Tq e nai-blizkiq 4ovek,koito imam i ne moga i ne iskam da si predstavq kakvo 6te pravq ako ne dai si Boje edin den q zagubq!Iskreno ti sa4uvstvam...Moite suboleznovaniq na teb i ostanalite suforumci,spodelili zagubite si!

[Wrathchild]

Съжалявам. Няма да го преживееш, може да свикнеш, че го няма, но не и да го приемеш. Не мога да те разбера напълно, надявам се и да не се случва. Но ако нещо стане с моята сестра, определено бих го преживяла също толкова тежко...

[ValzZi]

и аз се разплаках докато го четох....аз не бих го преживяла...в един момент е тук и се усмихва а в другия ..,. и аз загубих роднина...но да заубя брат ми...би било най ужасното нещо не света...

[TheNewReligion]

Мила много съжалявам,знам какво е,баща ми почина преди 5 години,тогава бях на 8 и ясно си спомням как след у-ще отидох при леля и бях много щастлива след като имах 6 и изведнъж всички започнаха да се държат странно и след около 30 минути леля ми каза
"татко ти заспа и няма да се събуди повече"и точно тогава се случи онова със свиването на корема,сълзите.Сега като прочетох темата се натъжих,разплаках се и си спомних всичко.Много съжалявам знам как се чувстваш,но трябва да го преодолееш.Ще ти олекне толкова много,ако често ходиш на гроба му,грижиш се за цветята,чистиш го.Повярвай от личен опит знам.Там ще си поплачеш и ще ти олекне

Затова толкова се дразня като чуя и видя как някой искал баща му или майка му да умре.Не знаят какво е просто

Много съжалявам. Дънди, преди две години и при мен се случи абсолютно същото, само че братовчедка ми ми каза, че баща ми е починал. Бях шокирана. Това стана само ден след рождения ми ден. Толкова и беше трудно да ми го каже..., а на мен да го приема. Така е с всички. Това е травма за цял живот.
Авторке, трябва да си силна. Както написа the_hottie- живей и за брат си. Успех.

[woshata]

съчувставм ти напълно..всичко което си описала и аз съм го преживяла с баща ми преди четири години..болката е неуписуема...разплаках се докато го четох .. и има защо..загубата на близък човек е най тежкото нещо което може да се случи на човек..ще ти кажа само да бъдеш силна...мъката никога няма да спре..но все някога ще свикнеш..спомена завинаги остава жив..и това е хубаво..защото е единстивевото което ни остава и пазим за цял живот

[Drebs]

Пф..разплаках се докато четох.
Знам какво ти е отвътре .. изгубих най-близките си хора (
Вчера пък почина една приятелка от детството .. ии се разкъсвам от болка..В няколко твои реда открих и моята мъка.
Трябва да си силна.

[Krasencety]

Много съжалявам за брат ти.... плаках докато четох постата ти и сега пак ще се разплача. Когато бях първи клас почина баща ми, а преди олколо 2 години баба ми.... Много е тежко знам!.. И боли ужасно! Мога само да ти кажа, че времето лекува! Не всичко, но лекува! Горе главата!

[krem4et0]

Уф, и на мен ми стана мъчно за брат ти и за сестрата на Хоти. Много се разстроих и нямам думи, с които да изкажа съболезнованията си до край и както трябва. Аз имам сестра и въпреки,че се караме ужасно, просто не мога без нея. Дори не мога да си представя да се премести при приятеля си във Варна, а какво остава да й се случи нещо друго. Знам каква е връзката между братя и сестри.....няма друг човек като брата или систрата-та вие сте плод на 1 утроба.....надявам се само 1 ден да преживееш това, да намериш сили в себе си да не те боли толкова и да се радваш на другите хора в живота ти...

[FiRe_LaDy]

ДОкато четох - плаках много.Не само защото преди 10 години изгубих двамата си дядовци.Бяха хора,които обичах много и едвам го понесох.След години брат ми замина да живее в Америка и ми липсваше адски много.Едвам приех раздялата.Виждах го на 2 - 3 години по 1 път .... и един ден сестра ми се обади да ми каже,че е катастрофирал там.Само при мисълта,че може да му се е случило нещо незнаех къде съм.Но съм радостна,че се оправи бързо.Съчувствам ви на всички,които сте загубили близък за вас човек.Знам колко е ужасно .... не искам никога да губя брат ми или сестра ми.

[Sensuality]

Много съжалявам.Наистина е много гадно чувството да загубиш твой много близък човек,това на никого не го пожелавам.