2 години минаха още не мога да го приема .. :(

[TheCookie]

И аз се разплаках докато четох ... съжалявам за брат ти
Времето лекува..

[Pooky]

Искрено съчуствам на всички.. Истината наистина е че само врмето лекува,ти никога няма да го забравиш но трябва да продължиш напред!

[Addictive]

Ба човек разплаках се... Мнн съжелявам за загубата ти

[HatebeeD]

Много ме разчувства...Сега в гърлото ми все едно има топка..Наистина много съжалявам...

[bug1965]

Trogatelna istoriq .. Mislq 4e nqma kakvo da kaja ...

[dAnieLkaaa]

за това си живейте живота ...човек никога не знае както ще му се случи всяка една секунда..

[Jumbie483]

Не знам какво е да загубиш толкова близък човек за винаги, но твоята история ме разчувства
Аз нямам нито братя, нито сестри, но за сметка на това имам двама страхотни братовчеда, които обичам като братя.. Те винаги са ми били опората..няма да ти описвам чувството, което изпитах когато ми казаха, че заминават в чужбина Видях ги няколко дена преди заминаването им..от тях до нас (в различни градове сме) е 3 часа път. През целия път съм плакала..да не говорим за деня в който заминаха. Имах чувството, че това не се случва наистина..но това мисля, че вече го знаеш

[sssladuranka]

аз имам брат на 17 и само четейки думите ти,поставяйки се на твое място,изплаках толкова сълзи,повече от колкото всичките,които съм изплакала през живота си

[sssladuranka]

аз имам брат на 17 и само четейки думите ти,поставяйки се на твое място,изплаках толкова сълзи,повече от колкото всичките,които съм изплакала през живота си

[Lysit0]

Преди 10 години изгубих братовчед си,бях на 10-11 годинки тогава.Беше ми много тежко и сега ми мъчно като се сетя.Но живота продължава,и трябва да го изживееме пълноценно.

[Miimiinka]

Като чета това,което сте написали направо ми стана много тежко... Мойта сестра отиде да живее при приятеля си,защото му роди син и си живят с плменника ми.И сега в къщи съм сама и ми липсва е чуваме се по тела и се виждаме,но не е като да е у нас и да знам,че като се прибера ще е в нас.Представям си,ако я загуба и нещо и се случи.Лелел ще умра.Много съжелявам за загубените ви любими същества.Найстина много гадно.

[LP_GirL]

Разбирам загубата ти напълно.
Само времето лекува...

наистина само времето лекува, изминаха 6г от смърта на мой близък човек и сега вече мога да кача, че болката е по-малка ..... само времето лекува толкова силно усещане, като това ..... адски съжалявам за случилото се и ти съчувствам , дано по скоро болката да спре и да си спомняш хубавите моменти с усмивка, а не със сълзи ....

[mimsitu]

съжелявам мн много е годно и живота понякога не е честен .. защо ? това е ужасно хората си отиват е така .. добри, лоши .. всички и е много гадно когато загубеш човек когото обичаш .. знам че при теб е още по гадна защото все пак брат ти .. аз преди една година и нещо загубих дядо си .. и вяврам че никой не го е боляло толкова колкото мен за дядо ми .. ревах седмици подред и всеки път като се сетя за него рева, рева с часове .. и искам да го вида пак само за минутка за да го прегърна и да му кажа колко много го обичам и колко много ми липсва .. много е тежко

[temptati0n]

Разплаках се само като го четох....съжелявам..

[__SuNshInE__]

Докато го четох се разлаках...
Помислих си... Не мога да си представя живота ми без някой мой близък....
Наистина много съжелявам...

[samaprr]

razplaka me..
brat mi ima kola i kara vseki den i mnogo burzo i umiram ot strah kato gledam kakvo stava po putishtata

kakvoto i da kaja ... za takiva neshta nqma kakwo da se kaje
moite suboleznovaniq.... druj se,,

[Darkkiss]

На 13-ти септември 2006 год . Беше хубав и топъл ден ..Най-добрият приятел на брат ми към 8 и 30 дойде до вкъщи . Излязоха някаде с колата
брат ми каза че ще се прибере на обяд . Към 17:00 часа аз излязох с приятели на вън .. някого ме попита дали брат ми се е прибрал аз отговорих че не зная и срещнах 1 момче на което баща му е полицай и ми каза че брат ми и неговия приятел (който е карал колата) са катастрофирали.. не повярвах звъннах на брат ми по телефона ...изключен беше ..прибрах се казах на майка ми тя се обади на баща ми ..той каза че е при тях в болницата . В 19:00 и нещо дойдоха леля ми и казаха че брат ми е починал в катастрофата ..НЕ! НЕ! НЕ вярвам! Не може да бъде!!! НЕ!! НЕ!! НЕ!! Ах... онова чувство на несравнима болка, ускоряването на пулса, пълнещите се с сълзи очи, свитият на топка корем и надеждата, че това е просто сън... всичко беше миг, а ми се стори като цяла вечност... болиии боже та той беше само на 17 години Това, да знаеш, че повече никога няма да видиш човека, с когото си прекарал целия си живот, просто не може да се опише с думи. Започваш да крещиш! Да обвиняваш всеки и всичко, просто трябва да намериш виновен за загубата... за загубата, която трудно се преодолява. Ако знаете колко си го обичам, колко много ми липсва, как бих направила и невъзможното, за да прекарам само още 1 ден заедно с него. И точно за това, че знам, че това никога няма да стане... боли най-много! Изтрих номера му от телефона си, а как исках да му се обадя... но знам, че няма вече кой да вдигне.дрехите... все още миришат на парфюма му а снимката... тя ме кара да си мисля, че си някъде при мен! Че ми помагаш и ме гледаш, че мислиш за мен, че все още съм твоята любима сестричка... Само ако знаеш как искам да чуя гласа ти отново, да ми се усмихнеш (ах! ах, как само обичам тази усмивка), да ме погледнеш с онея сини очи, на които се вазхищавах толкова много, как ми се иска просто да ме гушнеш, КОЛКО СИЛНО МИ ЛИПСВАШ!!! Все още не мога да осъзная, че няма да те видя никога повече! Слагам цветя, слагам много цветя на гроба ти! Прегръщам студения кръст така силно, паля свещичка, а пламъкът и блести... и сълзите текат... текат... и попиват в земята...Преди да легна нощем си пожелавам да те сънувам,ако знаеш колко истински са сънищата ми! Коремът ми се присвива, и боли... за бога... боли! Сега стискам снимката ти, стискам я здраво, няма да я дам на никого, тя е моя! Тя ме връща към толкова спомени, към онова минало с многото радост!... Утре пак ще отида на гробищата... Започвам да пея... любимата ти песен! Чуваш ли ме от някаде! Няма да спирам...! Липсваш ми много! Обичам те!...

голем прас
не си единствената!!!

[XxMyselFxX]

Много съжелявам

[mumiikataa]

И аз се разплаках и ми припомни колко ми е мъчно за дядо...Знам колко боли...Ужасно е...Почина 6 дни след рождения ми ден...10 месеца минаха,а аз се мъча да съм силна.11 години от живота ми бях всеки ден при тях,докато не заминах за София...Мъчно ми е заяждането,мъчно ми е как ми се караше когато си пуснех нокти или ги лакирах в по-изчанчен цвят.Мъчно ми е, че не успя да разбере,че спечелих награда,щеше да е много щастлив.Затова съм казала,че тази награда е за дядо.Винаги като говоря с баба по телефона се изкушавам да питам "А дядо как е?" или да й кажа "Бабче прати много поздрави на дядо"
Забранено ми е да ходя на гробището от баба ми,но аз съм решена, че ще отида другия път като ида до Асеновград.Искам просто да е пак при нас...Обичам го изключително много..Опитвала съм да се разсейвам,но ми е много трудно...
Помня майка като се прибра разплакана от работа, а аз бях радостна...Май бях получила 6-тица или 5-тица..Не можех да го приема,не можех да го проумея.Мислех си, че е някоя долна лъжа...Слушах тъжни песни гледах няколкото снимки негови,които имам и плачех...УЖАСНО Е!!!Защо трябва да умират хората, не е честно
Моите съболезнования на всички,които са изгубили близък човек...

[verdjitO]

Много кофти

[neonskull]

Никой не споменава за баба а повечето за дядо и при мен е същото точно на денят на детето съобщиха че дядо е починал.Той беше толкова умен, жизнерадостени какво ли още не Много съжалявам за брат ти