На 13-ти септември 2006 год . Беше хубав и топъл ден ..Най-добрият приятел на брат ми към 8 и 30 дойде до вкъщи . Излязоха някаде с колата
брат ми каза че ще се прибере на обяд . Към 17:00 часа аз излязох с приятели на вън .. някого ме попита дали брат ми се е прибрал аз отговорих че не зная и срещнах 1 момче на което баща му е полицай и ми каза че брат ми и неговия приятел (който е карал колата) са катастрофирали.. не повярвах звъннах на брат ми по телефона ...изключен беше ..прибрах се казах на майка ми тя се обади на баща ми ..той каза че е при тях в болницата . В 19:00 и нещо дойдоха леля ми и казаха че брат ми е починал в катастрофата ..НЕ! НЕ! НЕ вярвам! Не може да бъде!!! НЕ!! НЕ!! НЕ!! Ах... онова чувство на несравнима болка, ускоряването на пулса, пълнещите се с сълзи очи, свитият на топка корем и надеждата, че това е просто сън... всичко беше миг, а ми се стори като цяла вечност... болиии боже та той беше само на 17 години Това, да знаеш, че повече никога няма да видиш човека, с когото си прекарал целия си живот, просто не може да се опише с думи. Започваш да крещиш! Да обвиняваш всеки и всичко, просто трябва да намериш виновен за загубата... за загубата, която трудно се преодолява. Ако знаете колко си го обичам, колко много ми липсва, как бих направила и невъзможното, за да прекарам само още 1 ден заедно с него. И точно за това, че знам, че това никога няма да стане... боли най-много! Изтрих номера му от телефона си, а как исках да му се обадя... но знам, че няма вече кой да вдигне.дрехите... все още миришат на парфюма му а снимката... тя ме кара да си мисля, че си някъде при мен! Че ми помагаш и ме гледаш, че мислиш за мен, че все още съм твоята любима сестричка... Само ако знаеш как искам да чуя гласа ти отново, да ми се усмихнеш (ах! ах, как само обичам тази усмивка), да ме погледнеш с онея сини очи, на които се вазхищавах толкова много, как ми се иска просто да ме гушнеш, КОЛКО СИЛНО МИ ЛИПСВАШ!!! Все още не мога да осъзная, че няма да те видя никога повече! Слагам цветя, слагам много цветя на гроба ти! Прегръщам студения кръст така силно, паля свещичка, а пламъкът и блести... и сълзите текат... текат... и попиват в земята...Преди да легна нощем си пожелавам да те сънувам,ако знаеш колко истински са сънищата ми! Коремът ми се присвива, и боли... за бога... боли! Сега стискам снимката ти, стискам я здраво, няма да я дам на никого, тя е моя! Тя ме връща към толкова спомени, към онова минало с многото радост!... Утре пак ще отида на гробищата... Започвам да пея... любимата ти песен! Чуваш ли ме от някаде! Няма да спирам...! Липсваш ми много! Обичам те!...