съчувставм ти напълно..всичко което си описала и аз съм го преживяла с баща ми преди четири години..болката е неуписуема...разплаках се докато го четох .. и има защо..загубата на близък човек е най тежкото нещо което може да се случи на човек..ще ти кажа само да бъдеш силна...мъката никога няма да спре..но все някога ще свикнеш..спомена завинаги остава жив..и това е хубаво..защото е единстивевото което ни остава и пазим за цял живот