И аз се разплаках и ми припомни колко ми е мъчно за дядо...Знам колко боли...Ужасно е...Почина 6 дни след рождения ми ден...10 месеца минаха,а аз се мъча да съм силна.11 години от живота ми бях всеки ден при тях,докато не заминах за София...Мъчно ми е заяждането,мъчно ми е как ми се караше когато си пуснех нокти или ги лакирах в по-изчанчен цвят.Мъчно ми е, че не успя да разбере,че спечелих награда,щеше да е много щастлив.Затова съм казала,че тази награда е за дядо.Винаги като говоря с баба по телефона се изкушавам да питам "А дядо как е?" или да й кажа "Бабче прати много поздрави на дядо"
Забранено ми е да ходя на гробището от баба ми,но аз съм решена, че ще отида другия път като ида до Асеновград.Искам просто да е пак при нас...Обичам го изключително много..Опитвала съм да се разсейвам,но ми е много трудно...
Помня майка като се прибра разплакана от работа, а аз бях радостна...Май бях получила 6-тица или 5-тица..Не можех да го приема,не можех да го проумея.Мислех си, че е някоя долна лъжа...Слушах тъжни песни гледах няколкото снимки негови,които имам и плачех...УЖАСНО Е!!!Защо трябва да умират хората, не е честно
Моите съболезнования на всички,които са изгубили близък човек...