Историята ми...

[kukli4kata001]

леле много трогваща история,много се радвам за вас пожелавам ви да сте щастиливи и да се обичате мн мн,ама наистина многоооо :P

[Naughty_]

може би кремчето е права, може би найстина имаш нужда да останеш сама 2/3 месеца.Но ти упорито не го допускаш, страх те е от самотата ли всички ни е страх,но ти няма да останеш сама за цял живот...това ще е само временно,за да осъзнаеш някои неща

[sexita]

Какво трябва да осъзная...никога няма да остана сама! Не мога,а и няма как да се случи! Знам какво съм,ако това целите да науча...това,че ми пука за хората с които съм не означава че подценявам себе си! Иво и Анастасиос са..не знам...една случайност...просто с тях се чувствах и чувствам добре и не искам да ги заеба като останалите.
До сега се учех да се влюбя истински,а сега да се уча да не го правя...
Искам да съм щастлива и макар при проблеми да ми е тъжно...ми е хубаво с Тасос. Иво е минало,за него няма да говоря,но и с него бях щастлива и сега е един хубав спомен,който ще разказвам на дъщеричката си някой ден.
И за Анастасиос не мога да кажа,че е любовта на живота ми,защото нещата са малко по-сложни и още трябва да се сближаваме,но и той е чудесен човек.
Последните ми двама са несравними със всичките глупаци,сдуханяци,скучняри и други некадърници с които съм била.
Много съжалявам за изказването,ама колкото и да не ви се вярва...щом говоря за Анастасиос много,значи има нещо в него. Може да не е идеалното момче както приятелят на кремчето...може да не го наричам "моето бъдеще завинаги" и да казвам,че го обичам-насам,натам....но... той е човек,който може да ме кара да се усмихвам и да го гледам докато спи...да ме кара да се изпълвам от кеф винаги,когато ме гушка и да се подмокрям при всяка по-нежна целувка.
Никога няма да си позволя да кажа,че ще бъда с него винаги,но ако някога избирам човека за мен...той ще е като него. Не скучен и инересен...който ще се грижи за мен и за децата ми и ще ме кара да съм щастлива.

[Wrathchild]

Твърде навътре приемаш нещата. И не казвай, че няма как да останеш сама - все някога това ще стане, нали знаеш?

[krem4et0]

Само да вметна, че моят Ивайло далеч не е идеален. Както всеки човек и той си има недостатъци, но поне по отношение на търпение и любов към мен.....няма грешка.

Щом ти е добре винаги да си с някой-така бъди. Все някога ще дойде деня, в който това ще ти писне......ще искаш да си сама, а може и да не с случи в този момент. Все някога идва времето за равносметка и премисляне.

Да заключвам ли вече темата?

[Erica]

Какво трябва да осъзная...никога няма да остана сама! Не мога,а и няма как да се случи! Знам какво съм,ако това целите да науча...това,че ми пука за хората с които съм не означава че подценявам себе си! Иво и Анастасиос са..не знам...една случайност...просто с тях се чувствах и чувствам добре и не искам да ги заеба като останалите.
До сега се учех да се влюбя истински,а сега да се уча да не го правя...
Искам да съм щастлива и макар при проблеми да ми е тъжно...ми е хубаво с Тасос. Иво е минало,за него няма да говоря,но и с него бях щастлива и сега е един хубав спомен,който ще разказвам на дъщеричката си някой ден.
И за Анастасиос не мога да кажа,че е любовта на живота ми,защото нещата са малко по-сложни и още трябва да се сближаваме,но и той е чудесен човек.
Последните ми двама са несравними със всичките глупаци,сдуханяци,скучняри и други некадърници с които съм била.Много съжалявам за изказването,ама колкото и да не ви се вярва...щом говоря за Анастасиос много,значи има нещо в него. Може да не е идеалното момче както приятелят на кремчето...може да не го наричам "моето бъдеще завинаги" и да казвам,че го обичам-насам,натам....но... той е човек,който може да ме кара да се усмихвам и да го гледам докато спи...да ме кара да се изпълвам от кеф винаги,когато ме гушка и да се подмокрям при всяка по-нежна целувка.
Никога няма да си позволя да кажа,че ще бъда с него винаги,но ако някога избирам човека за мен...той ще е като него. Не скучен и инересен...който ще се грижи за мен и за децата ми и ще ме кара да съм щастлива.

Това изречение е достатъчно красноречиво за теб самата...и за това колко си наясно със себе си....Адски грозно е да говориш така,за хора с които си била,не мислиш ли?
Някой някога е казал..."Не искам да хвърлям камъни по тях,защото те са в миналото ми,а това означава,че хвърлям камъни по самият мен..."
Ако се не лъжа,това са думи на Стефан Диомов по повод скандалите му с "Тоника"
Вземи се замисли малко...,защото няма да ти е приятно,ако някой който е бил с теб,направи такива коментари по твой адрес...и ти не си цвете и не си безгрешна...Утре ще срещнеш "по-добър" и тогава сигурно и Тасос и Иво ще са история...и също ще се окажат недостойни...
Повярвай ми грозно е...да обиждаш така...още повече,че това са хора,които са били в живота ти...
Весела Коледа!

[sexita]

Не...аз не съм била никога щастлива с никой освен с тях двамата. Може би има изключения,но те сами са си постигнали промяната във взаимоотношенията и впоследствие..мнението ми за тях.
И какво говори това за мен...не аз бях буклука...била съм и гадна и добра,но когато нещо куца във връзката ми с някой от предните ми гаджета просто късам веднага,за да избегна болката.. и не съм имала дълги връзки...
Щом съм се задържала с Иво и с Тасос значи има защо и са различни...
Онзи ден почти прибавих Тасос при останалите,защото не се опитах да го разбера и за малко наистина да останем неизяснени и сърдити. Но ето че за разлика от някой в миналото,той ми доказа,че не е идиот! И не се притесни да изясни чувствата си и да ми каже,че може да плаче за момиче...
Нещо което ме накара да се разкайвам постоянно и да го доближа още по-близо до мен
Той просто беше искрен!

[sexita]

Само да вметна, че моят Ивайло далеч не е идеален. Както всеки човек и той си има недостатъци, но поне по отношение на търпение и любов към мен.....няма грешка.

Щом ти е добре винаги да си с някой-така бъди. Все някога ще дойде деня, в който това ще ти писне......ще искаш да си сама, а може и да не с случи в този момент. Все някога идва времето за равносметка и премисляне.

Да заключвам ли вече темата?

колко години сте заедно?

[hottie]

Леле sexita ! Не знам дали съм го казвала друг път, ама ще ми повярваш ли ако ти кажа, че бях СЪЩАТА?? Не можех да си се представя сама, не помня дори да съм била без гадже!Откакто почнах да имам гаджета не съм спирала. Като последните 2 бивши ми бяха като твоия Ивчо и Тасос. Обичах си ги, но не казвах че ще съм с тях(по отделно де ) винаги. Накрая изведнъж срещнах любовта и сега не мога и да си помисля за друг и за друго бъдеще освен с него. Понякога човек има нужда да бъде с други хора, да експериментира и т.н. за да открие щастието ! Така, че живей си живота както ти е на сърце и каквото стане стане нещата ще се подредят !

[krem4et0]

Повече от 4 години сме заедно и на практика сме си първите гаджето в истинския смисъл на тази дума.....

Да съм точна от 8-ми септември 2004г. сме двойка, а се познаваме от 5-ти август същата година!

[sexita]

Това правя...
За това не казвам,че Тасос е мъжът за който искам да се оженя и да ми направи бебе...да може и да искам понякога и идеята да бъдем заедно и след 20 години да я приемам с усмивка,но никой не знае какво ще се случи.
Честно казано,не го вярвам ,но пък само времето може да ни раздели... то знае какво ще стане.
Аз винаги след всеки следващ си казвам,че значи не е бил моят човек и че ще дойде по-добър за мен. Както става...Иво беше много добър,но ето че пак съм щастлива...с друг.

krem4e...когато с Тасос направим 4 години,тогава може да ги сравним. Заедно сме 3 месеца...тепърва започваме да се приобщаваме един към друг и щом каза,че когато ме "загубил" осъзнал колко голяма част съм станала от него...значи има желание да бъде с мен...
Времето ще покаже,както казах по-горе.

[krem4et0]

Аз не сравнявам никой. А и за мен времето не е голямото мерило. Наша приятелска двойка са заедно от 10 месеца по-малко, а нямат жар, страст, любов........все едно не им пука 1 за друг, все едно са женени с години.....Ние сме като току-що запознали...А и мнението на мъжа е, че никои наши познати нямат това, което имаме ние...в смисъл на такава силна връзка и любов...аз малко не съм съгласна, ама щом казва

[azz_azz]

Един скучен ден преди 2-3 седмици стоях в работата си и взимах поръчките на колите от McDrive.
Мина сива CLK с 4-ма чужденци,които говореха български смешно...и аз както със всичи чужденци,започнах сама да им се подигравам скрито...и се заговорихме...когато задното стъкло се отвори и там видях едно момче...четеше табелката с името ми на ризата..."Лили...сте запомня това" каза той...
аз се усмихнах...но адски се загледах в самото му лице...аз не знам дали има нещо такова като ония искрички дето хората описват и...влюбване от пръв поглед...но тогава сякаш се случи нещо...
Той ме гледаше...аз го гледах...и нищо друго не ме интересуваше...дори не чувах какво ми говорят приятелите му,които явно искаха да вземат поръчка...

След известно време се съвзех и започнах да маркирам нещата,но пак поглеждах към него...а той...той се усмихваше сладко...
много сладко

Те пак започнаха да се шегуват с мен,питаха дали мога да им подаря една играчка от детското меню,но аз се засмях и казах,че неможе и все пак имах едни картончета,които се дават на децата и от тях се сгъват самолетчета...
Извадих едно от тях...и дадох на момчето,което ме гледаше все така изгарящо...
Той каза..."ооо...бугодаряя,аз днес имам рожден ден,мерции"
Засмях се на акцента му,честитих му и ги отпратих да си вземат отдавна готовата поръчка,защото зад колата им вече имаше опашка...

И пак...ми стана тъпо и скучно...взимах кола след кола и с нежелание говорих с хората...сякаш ми липсваше онова чувство което си замина заедно със сивата CLK...докато на прозореца не се появи пак същата кола...със същите момчета...и същото момче,което пак отвори прозореца и ми подаде едно сгънато самолетче...
Усмихнах се...взех го и те със същата бързина с която дойдоха,се изпариха от мен...
Гледах самолетчето и сама започнах да си се смея,че за какво ми е това...за спомен...от някого,който няма да видя никога повече...ами,не...не ми трябва,после го оставих на страна и взех следващата кола...когато я отпратих стана течение и самолетчето полетя към земята и падна в краката ми...взех го и тогава видях,че на обратната му страна пише...
"Tassos-0886******"
Ухааа...бързо го сложих в джоба си и си казах...това е съдба

Работния ми ден свърши към 10:30 вечерта.
Излезнах от ресторанта и тръгнах към трамвайната спирка,в подлеза бръкнах в джоба си и извадих самолетчето..."Tassos"...значи е грък...набрах номера...но после се отказах...
Седнах на спирката и започнах да пиша смс...
Написах,че сега се прибирам и попитах момчето за скайпа му...
Той веднага отговори и ми благодари,че съм му писала,и че скайп в Гърция няма,но ще си направи веднага щом е за мен...
И така..смс след смс си писахме,докато не се прибрах и не започнахме да си пишем в скайпа.
Прати ми снимки,ммм...
Спомних си защо така се почувствах...той бе невероятно красив...


Погледът му...излъчваше ужасен чар,а усмивката му...ме караше да се усмихвам и без повод...
Всяка вечер той ме чакаше да се прибера от работа за да си пишем...сутрин беше на лекции...учи дентална медицина тук.
Аз пък се прибирах от работа след 12 часа вечерта и като почнем да си пишем...ехеее...поне до 5 сутринта...
Идваше тайно и ме гледаше в работата ми,а аз после се ядосвах като ми каже вечерта,"аз идвах няколко пъти с колата да те гледам...",и му казвах да ми се обажда,но той все се оправдаваше,а го беше срам.
2 седмици си писахме в скайп...не се виждахме,защото всъщност си имах приятел,но усещах как все повече и повече се увличах по Анастасиос.
С приятелят ми нещата не вървяха,дори не се виждахме вече...и в Тасос виждах човек,който може да ми даде много повече отколкото някой друг...нищо че не го познавах...просто инстинкта ми го диктуваше...
И...реших да се видим....
Написах му и той се съгласи веднага...изчака ме пред ресторанта ми...видях познатата кола от далече и сърцето ми започна да подскача...
От прозореца ме гледаше той...и от там...не помня...




Шегувам се...качих се в колата и той тръгна...
В началото само ме гледаше а аз се усмихвам,защото сигурно за пръв път ми се случи да ме хване срам...започна той.
"Искам само каза на теб,це не говоря добре бугарски"



Засмях се и му казах,че няма проблем и че го разбирам,а и бях свикнала...все пак и в скайп бъркаше думите и словореда и често си пишехме на английски,когато не можехме да се разберем.

"Искас ли ходим в къщи ми?" ме попита...
И аз..."ама какво ще правим у вас"
"Амиии...ще пием кафе"
"но аз не пия кафе"
"Амиии...ще пием вода"




Изобщо адски много ми е забавен,начинът по който говори...та на мен ми се струва супер сладко...а и е много свястно момче...
Уважава семейството си...има апартамент,който подрежда сам,пере,чисти и готви...амии...чудесен е...

Виждахме се...всеки ден...страстно се желаехме,но сексът го оставихме настрана...
той казваше...
"Ако аз съм с теб,а ти си с друг мъж...и аз правя нещо с теб...значи аз не съм мъж"
Но вчера...сякаш и двамата не издържахме...и беше чудесно...не съжалявам...само знам какво искам вече...
Нещо което иска мен още повече...нещо което си заслужава...
Не знам има ли проблем с това,че съм българка,а той грък...не знам през какво ще минем...но аз искам да съм с него...повече от всичко!

Прочетох само 1-вата страница с коментарите..sexita не че искам да се заяждам но искам да те попитам дали ако Тасос се беше показал от задната седалка на някое Жигули или Москвич щеше да те впечатли и дали щеше да му обърнеш внимание???

[azz_azz]

Един скучен ден преди 2-3 седмици стоях в работата си и взимах поръчките на колите от McDrive.
Мина сива CLK с 4-ма чужденци,които говореха български смешно...и аз както със всичи чужденци,започнах сама да им се подигравам скрито...и се заговорихме...когато задното стъкло се отвори и там видях едно момче...четеше табелката с името ми на ризата..."Лили...сте запомня това" каза той...
аз се усмихнах...но адски се загледах в самото му лице...аз не знам дали има нещо такова като ония искрички дето хората описват и...влюбване от пръв поглед...но тогава сякаш се случи нещо...
Той ме гледаше...аз го гледах...и нищо друго не ме интересуваше...дори не чувах какво ми говорят приятелите му,които явно искаха да вземат поръчка...

След известно време се съвзех и започнах да маркирам нещата,но пак поглеждах към него...а той...той се усмихваше сладко...
много сладко

Те пак започнаха да се шегуват с мен,питаха дали мога да им подаря една играчка от детското меню,но аз се засмях и казах,че неможе и все пак имах едни картончета,които се дават на децата и от тях се сгъват самолетчета...
Извадих едно от тях...и дадох на момчето,което ме гледаше все така изгарящо...
Той каза..."ооо...бугодаряя,аз днес имам рожден ден,мерции"
Засмях се на акцента му,честитих му и ги отпратих да си вземат отдавна готовата поръчка,защото зад колата им вече имаше опашка...

И пак...ми стана тъпо и скучно...взимах кола след кола и с нежелание говорих с хората...сякаш ми липсваше онова чувство което си замина заедно със сивата CLK...докато на прозореца не се появи пак същата кола...със същите момчета...и същото момче,което пак отвори прозореца и ми подаде едно сгънато самолетче...
Усмихнах се...взех го и те със същата бързина с която дойдоха,се изпариха от мен...
Гледах самолетчето и сама започнах да си се смея,че за какво ми е това...за спомен...от някого,който няма да видя никога повече...ами,не...не ми трябва,после го оставих на страна и взех следващата кола...когато я отпратих стана течение и самолетчето полетя към земята и падна в краката ми...взех го и тогава видях,че на обратната му страна пише...
"Tassos-0886******"
Ухааа...бързо го сложих в джоба си и си казах...това е съдба

Работния ми ден свърши към 10:30 вечерта.
Излезнах от ресторанта и тръгнах към трамвайната спирка,в подлеза бръкнах в джоба си и извадих самолетчето..."Tassos"...значи е грък...набрах номера...но после се отказах...
Седнах на спирката и започнах да пиша смс...
Написах,че сега се прибирам и попитах момчето за скайпа му...
Той веднага отговори и ми благодари,че съм му писала,и че скайп в Гърция няма,но ще си направи веднага щом е за мен...
И така..смс след смс си писахме,докато не се прибрах и не започнахме да си пишем в скайпа.
Прати ми снимки,ммм...
Спомних си защо така се почувствах...той бе невероятно красив...


Погледът му...излъчваше ужасен чар,а усмивката му...ме караше да се усмихвам и без повод...
Всяка вечер той ме чакаше да се прибера от работа за да си пишем...сутрин беше на лекции...учи дентална медицина тук.
Аз пък се прибирах от работа след 12 часа вечерта и като почнем да си пишем...ехеее...поне до 5 сутринта...
Идваше тайно и ме гледаше в работата ми,а аз после се ядосвах като ми каже вечерта,"аз идвах няколко пъти с колата да те гледам...",и му казвах да ми се обажда,но той все се оправдаваше,а го беше срам.
2 седмици си писахме в скайп...не се виждахме,защото всъщност си имах приятел,но усещах как все повече и повече се увличах по Анастасиос.
С приятелят ми нещата не вървяха,дори не се виждахме вече...и в Тасос виждах човек,който може да ми даде много повече отколкото някой друг...нищо че не го познавах...просто инстинкта ми го диктуваше...
И...реших да се видим....
Написах му и той се съгласи веднага...изчака ме пред ресторанта ми...видях познатата кола от далече и сърцето ми започна да подскача...
От прозореца ме гледаше той...и от там...не помня...




Шегувам се...качих се в колата и той тръгна...
В началото само ме гледаше а аз се усмихвам,защото сигурно за пръв път ми се случи да ме хване срам...започна той.
"Искам само каза на теб,це не говоря добре бугарски"



Засмях се и му казах,че няма проблем и че го разбирам,а и бях свикнала...все пак и в скайп бъркаше думите и словореда и често си пишехме на английски,когато не можехме да се разберем.

"Искас ли ходим в къщи ми?" ме попита...
И аз..."ама какво ще правим у вас"
"Амиии...ще пием кафе"
"но аз не пия кафе"
"Амиии...ще пием вода"




Изобщо адски много ми е забавен,начинът по който говори...та на мен ми се струва супер сладко...а и е много свястно момче...
Уважава семейството си...има апартамент,който подрежда сам,пере,чисти и готви...амии...чудесен е...

Виждахме се...всеки ден...страстно се желаехме,но сексът го оставихме настрана...
той казваше...
"Ако аз съм с теб,а ти си с друг мъж...и аз правя нещо с теб...значи аз не съм мъж"
Но вчера...сякаш и двамата не издържахме...и беше чудесно...не съжалявам...само знам какво искам вече...
Нещо което иска мен още повече...нещо което си заслужава...
Не знам има ли проблем с това,че съм българка,а той грък...не знам през какво ще минем...но аз искам да съм с него...повече от всичко!

Прочетох само 1-вата страница с коментарите..sexita не че искам да се заяждам но искам да те попитам дали ако Тасос се беше показал от задната седалка на някое Жигули или Москвич щеше да те впечатли и дали щеше да му обърнеш внимание???

[wow963]

Адцки готина история според мене нема зна4ение дали си Булгарка или той е грък важното е да се обичате

[sexita]

Прочетох само 1-вата страница с коментарите..sexita не че искам да се заяждам но искам да те попитам дали ако Тасос се беше показал от задната седалка на някое Жигули или Москвич щеше да те впечатли и дали щеше да му обърнеш внимание???

Нямам си на идея,честно да ти кажа...ако беше от някое учукано рено,пак щеше да е добре...но какво ми пука. И пеша да беше дошъл...той си беше-той. Съдбата ни срещна,съдбата ни раздели.
Това какво е карал и колко пари е имал не ме късаеше.Мога да кажа,че се чувствах не на мястото си,дори. Постоянно ме водеше на места,на които не съм си помисляла,че ще надникна. Приятелите му...всичките имаха апартаменти с изглед към градинката на НДК...всичко можех да имам с него,но не исках това.
Не искам мъж с пари! Не си представям живота си така...просто...
Бих се радвала на една проста уютна панелка,с диван в който да се сгуша с мъжа ми,креватче,в което да оставям детето ни и прости неща с които да си живеем човешки. Анастасиос ми казваше,че заслужавам най-доброто...но аз не го искам.
Тази тема е много стара и вече историята има край...
След 3-4 месечна връзка се разделихме.
Както казах,не ми се пишеше за това,но...
Има чувства,но не и бъдеще.
Такава е реалноста. Една грешка от негова страна ми даде повод да се подаря на друг,който може да ми даде,това,което Тасос нямаше как.
Той има да учи тук 4 години...за това време ще искам неща,които няма да може да ми предложи. Не искам да имам дете на 25 години,дори не съм сигурна че бихме могли да издържим дотогава. Говоря за мен.
Аз търся сигурност и бъдеще. Понякога моментните радости не могат да те правят пълноценно щастлив.

[Kostadin_682]

Прочетох само 1-вата страница с коментарите..sexita не че искам да се заяждам но искам да те попитам дали ако Тасос се беше показал от задната седалка на някое Жигули или Москвич щеше да те впечатли и дали щеше да му обърнеш внимание???

Нямам си на идея,честно да ти кажа...ако беше от някое учукано рено,пак щеше да е добре...но какво ми пука. И пеша да беше дошъл...той си беше-той. Съдбата ни срещна,съдбата ни раздели.
Това какво е карал и колко пари е имал не ме късаеше.Мога да кажа,че се чувствах не на мястото си,дори. Постоянно ме водеше на места,на които не съм си помисляла,че ще надникна. Приятелите му...всичките имаха апартаменти с изглед към градинката на НДК...всичко можех да имам с него,но не исках това.
Не искам мъж с пари! Не си представям живота си така...просто...
Бих се радвала на една проста уютна панелка,с диван в който да се сгуша с мъжа ми,креватче,в което да оставям детето ни и прости неща с които да си живеем човешки. Анастасиос ми казваше,че заслужавам най-доброто...но аз не го искам.
Тази тема е много стара и вече историята има край...
След 3-4 месечна връзка се разделихме.
Както казах,не ми се пишеше за това,но...
Има чувства,но не и бъдеще.
Такава е реалноста. Една грешка от негова страна ми даде повод да се подаря на друг,който може да ми даде,това,което Тасос нямаше как.
Той има да учи тук 4 години...за това време ще искам неща,които няма да може да ми предложи. Не искам да имам дете на 25 години,дори не съм сигурна че бихме могли да издържим дотогава. Говоря за мен.
Аз търся сигурност и бъдеще. Понякога моментните радости не могат да те правят пълноценно щастлив.

Евала... поне знаеш какво искаш...

[sexita]

Това е...колкото и да съм глупава и наивна...залагам на простотията си!
Какво ще правя,примерно в Гърция...далеч от всичките ми роднини и приятели.
Как ще дам на детето си гръцко име и как ще му позволя да говори само езика на баща си,защото с времето българския ще стане рядко използван,а и Тасос не е добре с него.
Просто...има много неща,които щяха да се променят,ако бях заложила на това...не мисля,че съм готова за такава промяна.
"Моята голяма гръцка сватба" е хубав филм,но не всички могат да го изживеят и да му сложат хепи-енд.

[nan4onanka]

Сега,не знам правилно ли разбрах...ти и Тасос сте се разделили,така ли?

[azz_azz]

мерси че ми отговори на въпроса и според мен си взела правилното решение след като си се замислила за бъдещето желая ти да намериш някой с който да си истински щастлива!

П.П. Прочетох цялата тема и ще ти кажа ЕВАЛА за начина по който си се разделила с Иво(и на него му правя евала че след изневяра е опитал да прости) абе с 2 думи рядко има връзки в които и двамата да са толкова разбрани и да се разделят по такъв начин..

[sexita]

nan4onanka,правилно си разбрала.
От няколко дена не сме двойка


azz_azz...много се радвам,че ти е било интересно това,което изживях. Както виждаш не е малко и покрай мен не е скучно.
Ивчо...ще го помня с добро. Обичах го и той ме обичаше. Може би късно го осъзнахме,но така ни бе писано. Сега е късно да продължаваме историята...но ще ни бъде добра чернова за в бъдеще.
Малко е тъжно,че страдахме един за друг,но не се събрахме...но...такъв е животът. Понякога не всичко е розово като любовта.
Дано е щастлив с някоя друга,която ще го обича по по-приемлив за него начин,която не е импулсивна като мен и която ще го дари със спокойствие и вярност. Нека са щастливи. Той го заслужава.
Аз знам,че ще намеря човек,който да ме приеме такава каквато съм,с моите недостатъци и ще има търпението да ме отучи от тях.
Животът е едно училище...има много класове за минаване,докато до завършим.

[azz_azz]

nan4onanka,правилно си разбрала.
От няколко дена не сме двойка


azz_azz...много се радвам,че ти е било интересно това,което изживях. Както виждаш не е малко и покрай мен не е скучно.
Ивчо...ще го помня с добро. Обичах го и той ме обичаше. Може би късно го осъзнахме,но така ни бе писано. Сега е късно да продължаваме историята...но ще ни бъде добра чернова за в бъдеще.
Малко е тъжно,че страдахме един за друг,но не се събрахме...но...такъв е животът. Понякога не всичко е розово като любовта.
Дано е щастлив с някоя друга,която ще го обича по по-приемлив за него начин,която не е импулсивна като мен и която ще го дари със спокойствие и вярност. Нека са щастливи. Той го заслужава.
Аз знам,че ще намеря човек,който да ме приеме такава каквато съм,с моите недостатъци и ще има търпението да ме отучи от тях.
Животът е едно училище...има много класове за минаване,докато до завършим.

Много хубави неща каза..а в последното което си написала има ужасно много истина и аз съм се убедил в това..
Ще ти задам един въпрос какви бяха обстоятелствата около изневярата ти с въпросният Сашо и какво те накара да го направиш...извинявай че ти припомням такива неща но ми се иска да знам..

[sexita]

Иво ми каза,че си има друга,вследствие искаше да се разделим временно.
Останах сама...осъзнах че нямам никой..че съм никоя...
че е глупава да стоя и да чакам да ми звънне,а той да се киска с нея по телефона...
Тогава Сашо започна да ми пише в скайп и споделих...
Започнахме да си говорим....доста неща...
Каза че съм смотана да стоя и да му позволявам да прави с мен каквото поиска...
Изобщо...доста неща каза,с които ми омеша тотално кашата в главата...поиска да се видим.
Излезнахме и си говорихме...имах чувството,че ме разбира.
На другия ден предложи да отидем в тях. Бях...на същото дередже...казах че ще помисля,но след това се ядосах на Иво пак и звъннах на Сашо да му кажа да дойде да ме вземе от работа към 10.
Той дойде...имаше буря...
Беше много странно. Бяхме много мокри,отидохме в тях.
Говорихме си,хапнахме...след това се унесохме и се целунахме...
Така се започна...не ми пукаше какво правя и защо се давам... Просто го направих.
След това се обърнах на другата страна и заплаках. Никакво облекчение не получих,само станах все по-долна.
След това,на сутринта ме закара на училище и от тогава не пожелах да го видя. И той го разбираше...
Било е грешка,но такъв е животът.
Сега за нищо на всета не бих го повторила.

[azz_azz]

Иво ми каза,че си има друга,вследствие искаше да се разделим временно.
Останах сама...осъзнах че нямам никой..че съм никоя...
че е глупава да стоя и да чакам да ми звънне,а той да се киска с нея по телефона...
Тогава Сашо започна да ми пише в скайп и споделих...
Започнахме да си говорим....доста неща...
Каза че съм смотана да стоя и да му позволявам да прави с мен каквото поиска...
Изобщо...доста неща каза,с които ми омеша тотално кашата в главата...поиска да се видим.
Излезнахме и си говорихме...имах чувството,че ме разбира.
На другия ден предложи да отидем в тях. Бях...на същото дередже...казах че ще помисля,но след това се ядосах на Иво пак и звъннах на Сашо да му кажа да дойде да ме вземе от работа към 10.
Той дойде...имаше буря...
Беше много странно. Бяхме много мокри,отидохме в тях.
Говорихме си,хапнахме...след това се унесохме и се целунахме...
Така се започна...не ми пукаше какво правя и защо се давам... Просто го направих.
След това се обърнах на другата страна и заплаках. Никакво облекчение не получих,само станах все по-долна.
След това,на сутринта ме закара на училище и от тогава не пожелах да го видя. И той го разбираше...
Било е грешка,но такъв е животът.
Сега за нищо на всета не бих го повторила.

Лошо се е получило,но нище те хората са казали "всяко зло за добро" и другото което всъщнот е по важно "ЧОВЕК СЕ УЧИ ОТ ГРЕШКИТЕ СИ".

П.П. Спечели уважението ми наистина си мн свястно момиче нямам какво друго да добавя.