Един скучен ден преди 2-3 седмици стоях в работата си и взимах поръчките на колите от McDrive.
Мина сива CLK с 4-ма чужденци,които говореха български смешно...и аз както със всичи чужденци,започнах сама да им се подигравам скрито...и се заговорихме...когато задното стъкло се отвори и там видях едно момче...четеше табелката с името ми на ризата..."Лили...сте запомня това" каза той...
аз се усмихнах...но адски се загледах в самото му лице...аз не знам дали има нещо такова като ония искрички дето хората описват и...влюбване от пръв поглед...но тогава сякаш се случи нещо...
Той ме гледаше...аз го гледах...и нищо друго не ме интересуваше...дори не чувах какво ми говорят приятелите му,които явно искаха да вземат поръчка...

След известно време се съвзех и започнах да маркирам нещата,но пак поглеждах към него...а той...той се усмихваше сладко...
много сладко

Те пак започнаха да се шегуват с мен,питаха дали мога да им подаря една играчка от детското меню,но аз се засмях и казах,че неможе и все пак имах едни картончета,които се дават на децата и от тях се сгъват самолетчета...
Извадих едно от тях...и дадох на момчето,което ме гледаше все така изгарящо...
Той каза..."ооо...бугодаряя,аз днес имам рожден ден,мерции"
Засмях се на акцента му,честитих му и ги отпратих да си вземат отдавна готовата поръчка,защото зад колата им вече имаше опашка...

И пак...ми стана тъпо и скучно...взимах кола след кола и с нежелание говорих с хората...сякаш ми липсваше онова чувство което си замина заедно със сивата CLK...докато на прозореца не се появи пак същата кола...със същите момчета...и същото момче,което пак отвори прозореца и ми подаде едно сгънато самолетче...
Усмихнах се...взех го и те със същата бързина с която дойдоха,се изпариха от мен...
Гледах самолетчето и сама започнах да си се смея,че за какво ми е това...за спомен...от някого,който няма да видя никога повече...ами,не...не ми трябва,после го оставих на страна и взех следващата кола...когато я отпратих стана течение и самолетчето полетя към земята и падна в краката ми...взех го и тогава видях,че на обратната му страна пише...
"Tassos-0886******"
Ухааа...бързо го сложих в джоба си и си казах...това е съдба

Работния ми ден свърши към 10:30 вечерта.
Излезнах от ресторанта и тръгнах към трамвайната спирка,в подлеза бръкнах в джоба си и извадих самолетчето..."Tassos"...значи е грък...набрах номера...но после се отказах...
Седнах на спирката и започнах да пиша смс...
Написах,че сега се прибирам и попитах момчето за скайпа му...
Той веднага отговори и ми благодари,че съм му писала,и че скайп в Гърция няма,но ще си направи веднага щом е за мен...
И така..смс след смс си писахме,докато не се прибрах и не започнахме да си пишем в скайпа.
Прати ми снимки,ммм...
Спомних си защо така се почувствах...той бе невероятно красив...


Погледът му...излъчваше ужасен чар,а усмивката му...ме караше да се усмихвам и без повод...
Всяка вечер той ме чакаше да се прибера от работа за да си пишем...сутрин беше на лекции...учи дентална медицина тук.
Аз пък се прибирах от работа след 12 часа вечерта и като почнем да си пишем...ехеее...поне до 5 сутринта...
Идваше тайно и ме гледаше в работата ми,а аз после се ядосвах като ми каже вечерта,"аз идвах няколко пъти с колата да те гледам...",и му казвах да ми се обажда,но той все се оправдаваше,а го беше срам.
2 седмици си писахме в скайп...не се виждахме,защото всъщност си имах приятел,но усещах как все повече и повече се увличах по Анастасиос.
С приятелят ми нещата не вървяха,дори не се виждахме вече...и в Тасос виждах човек,който може да ми даде много повече отколкото някой друг...нищо че не го познавах...просто инстинкта ми го диктуваше...
И...реших да се видим....
Написах му и той се съгласи веднага...изчака ме пред ресторанта ми...видях познатата кола от далече и сърцето ми започна да подскача...
От прозореца ме гледаше той...и от там...не помня...




Шегувам се...качих се в колата и той тръгна...
В началото само ме гледаше а аз се усмихвам,защото сигурно за пръв път ми се случи да ме хване срам...започна той.
"Искам само каза на теб,це не говоря добре бугарски"



Засмях се и му казах,че няма проблем и че го разбирам,а и бях свикнала...все пак и в скайп бъркаше думите и словореда и често си пишехме на английски,когато не можехме да се разберем.

"Искас ли ходим в къщи ми?" ме попита...
И аз..."ама какво ще правим у вас"
"Амиии...ще пием кафе"
"но аз не пия кафе"
"Амиии...ще пием вода"




Изобщо адски много ми е забавен,начинът по който говори...та на мен ми се струва супер сладко...а и е много свястно момче...
Уважава семейството си...има апартамент,който подрежда сам,пере,чисти и готви...амии...чудесен е...

Виждахме се...всеки ден...страстно се желаехме,но сексът го оставихме настрана...
той казваше...
"Ако аз съм с теб,а ти си с друг мъж...и аз правя нещо с теб...значи аз не съм мъж"
Но вчера...сякаш и двамата не издържахме...и беше чудесно...не съжалявам...само знам какво искам вече...
Нещо което иска мен още повече...нещо което си заслужава...
Не знам има ли проблем с това,че съм българка,а той грък...не знам през какво ще минем...но аз искам да съм с него...повече от всичко!