Иво ми каза,че си има друга,вследствие искаше да се разделим временно.
Останах сама...осъзнах че нямам никой..че съм никоя...
че е глупава да стоя и да чакам да ми звънне,а той да се киска с нея по телефона...
Тогава Сашо започна да ми пише в скайп и споделих...
Започнахме да си говорим....доста неща...
Каза че съм смотана да стоя и да му позволявам да прави с мен каквото поиска...
Изобщо...доста неща каза,с които ми омеша тотално кашата в главата...поиска да се видим.
Излезнахме и си говорихме...имах чувството,че ме разбира.
На другия ден предложи да отидем в тях. Бях...на същото дередже...казах че ще помисля,но след това се ядосах на Иво пак и звъннах на Сашо да му кажа да дойде да ме вземе от работа към 10.
Той дойде...имаше буря...
Беше много странно. Бяхме много мокри,отидохме в тях.
Говорихме си,хапнахме...след това се унесохме и се целунахме...
Така се започна...не ми пукаше какво правя и защо се давам... Просто го направих.
След това се обърнах на другата страна и заплаках. Никакво облекчение не получих,само станах все по-долна.
След това,на сутринта ме закара на училище и от тогава не пожелах да го видя. И той го разбираше...
Било е грешка,но такъв е животът.
Сега за нищо на всета не бих го повторила.