Мисия невъзможна за мен няма да бъде възможна,
така желана и обречена,
че дори и аз станах жалък покрай таз любов обречена.
Боли ме много аз признавам,
сърцето ми гори от страст сега,
душата ми крещи обичам я.
Вече на поезия взе да ме избива,
а тъгата в мен взе да се развива,
Сърцето ми умря на място в онзи миг студен,
когато тя ми каза, че нямала думи за мен.