Искам първо да кажа, че просто споделям, но който иска да каже нещо ОК. . .

Аз съм на 15, а той на 26. Да, знам как ще реагирате и кфо ще си помислите. Вече съм чувала доста лоши неща за връзката ни така, че се въздържете от ненужни коментари. Познаваме се от доста време и аз го обичам, той мен също. Малко по малко обаче почнахме да се осъзнаваме, че тая връзка няма бъдеще. И така, и така се наложи всичко да приключи. Знам, че му липсвам много и той на мен. Но още не мога да го преодолея.. Имам огромна нужда да му се обадя. Опитвам се постоянно да съм заета, да правя нещо, което обичам или просто да върша нещо, за да не мисля за него, но не помага. Също излизам на срещи с момчета ала бала, но пак само за него си мисля. . . Вече нз кфо да правя. . .

На някой случвало ли му се е?