Гадно ми е... :[

[malka_diva4ka]

Еми знам,че това което ще напиша по надолу няма да е конкретен въпрос,но....абе ше видите...



еми значи аз съм на 13години[не ме е срам да го кажа,защото този форум все пак е за тийнеиджъри и всеки си има мнение]...Животът ми се срина за няколко месеца[не може да се каже че е сринат,но тка го казвам защото тка го чуствам]Намерих си най-добра приятелка...после тя замина далеч[в друг град ...след това се случи най-лошото което някой човек може да си представи...загубих един човек който ми беше добър приятел и изобщо беше мн по добър от останалите...Мн ревах.Но накрая след двумесечно киснене у дома и плачене по цели нощи аз някак се оправих[донякъде]...Сега дойде и училището..в ново даскало съм и никой не ме приема[нали разбирате...]нямам никакви приятели...всички ме лъжат и ми се подиграват.Единственото нещо което мога да правя е да кисна пред компа цял ден..но ми писна и нз какво да правя?


пуснах тая тема не за да ми се подигравате...защото тва което пиша може да не е нищо особено,но за мен може да се каже че е всичко...
тка че искам мнения...как да се справя или изобщо нещо...нз...

[MartyParty]

хората понякога са прекалено жестоки(за тези от твоа клас става въпрос).В началото е трудно-от личен опит го знам.И аз значително по-късно си намерих приятели.Разкажи нещо повече все пак..

[confused_starr]

Все едно чета за себе си след 7ми клас! Най-добрата ми приятелка замина в софия,с момчето, в което бях наистински влюбена се разделихме, а и имах проблеми в семейството. След тва нов клас-никой не ми харесваше особено много..и нямах мн приятели. Никой няма да ти се подиграва, защото това, че преминваш през гаден период не означава, че си загубенячка или нещо такова..Сигурна съм, че си много готино момиче! Нека обаче ти кажа какво стана с мен-осъзнах, че приятелката, която мислех за няй-близка не е била,защото след толкова много приказки,че приятелството ни ще удържи разстоянията,тя спря да ме търси, но за сметка на това се намерих отново с едно момиче от стария клас, което бях пренебрегнала, а тя се оказа страхорна приятелка! Момчето, към което имах толкова силни чувства и за което толкова страдах се оказа човек който не си заслужава и който трябваше да загърбя отдавна, всичко в семейството ми се нареди. Затова знай, че скоро ще има ден, в който всичко ще е отминало..и ще си щастлива! Моят съвет е да не страниш от другите от класа ти и да осъзнаеш, че и ти си като тях, колкото и да не ти се вярва! Не мога да побера всичко в 1 мнение, но ако искаш ми прати скайпа си в ЛС, за да си пишем.

[reychal69]

ei sladyrano..ti si vse o6te mn mladi4ka, a 4esto kogato sme po malki si pravim gre6ni izvodi za ne6tata...na 2-rata sedmica e normalno da nqma6 o6te priqteli...moi poznati do 1-2 meseca nemogat da se spriqtelqt s nqkoi..Jivota e takyv..ponqkoga gubim lubimi xora..razdelqme se s dr stradame ..radvame se..tva e jivota..izlizai sas stari prqitelki..moje6 da se zapoznae6 s nqkoe priqtno momi4e na tvoqta vazrast i v internet v nqkoi said za zapoznanstva...spri da gleda6 ot lo6ata strana na ne6tata ...vsi4ko 6te se opravi.

[nymphetamine_g1rl]

Всеки преминава през трудни периоди.Опитай се да бъдеш оптимистка и знай 4е вси4ко ще се оправи. Недей да страниш от другите , а гледай да общуваш колкото се меже пове4е с тях.Запиши се на някакви танци или на някакав спорт , за да се занимаваш с нещо полезно и да намериш нови познати.Занимавай се с нещо , разли4но от киснене пред компютъра.

[samoubiika]

Все едно чета за себе си след 7ми клас! Най-добрата ми приятелка замина в софия,с момчето, в което бях наистински влюбена се разделихме, а и имах проблеми в семейството. След тва нов клас-никой не ми харесваше особено много..и нямах мн приятели. Никой няма да ти се подиграва, защото това, че преминваш през гаден период не означава, че си загубенячка или нещо такова..Сигурна съм, че си много готино момиче! Нека обаче ти кажа какво стана с мен-осъзнах, че приятелката, която мислех за няй-близка не е била,защото след толкова много приказки,че приятелството ни ще удържи разстоянията,тя спря да ме търси, но за сметка на това се намерих отново с едно момиче от стария клас, което бях пренебрегнала, а тя се оказа страхорна приятелка! Момчето, към което имах толкова силни чувства и за което толкова страдах се оказа човек който не си заслужава и който трябваше да загърбя отдавна, всичко в семейството ми се нареди. Затова знай, че скоро ще има ден, в който всичко ще е отминало..и ще си щастлива! Моят съвет е да не страниш от другите от класа ти и да осъзнаеш, че и ти си като тях, колкото и да не ти се вярва! Не мога да побера всичко в 1 мнение, но ако искаш ми прати скайпа си в ЛС, за да си пишем.

И таз добра... и аз чета себе си ;д;д
Бест фрката ми замина за Испания...отдалечихме се и се скарахме...сега се мразим...влюбих се в един човек...загубих го...предаде доверието ми...подигра се с мен...в новия клас беше много трудно...имаше малко познати...само 6 момичета,20 момчета...трудно е да влезеш в някаква среда...всички се разделиха на групи и ме плюеха,защото бях сама...и при мен случката с приятелката беше такава...събрах се с момичета,с които не съм предполагала,че ще се събера.човека,на който бях подарила доверието си и какво ли още не,просто ме забрави.не ме интересува,не е някой,за който си заслужава да страдам.ДА!страдах много,не отричам...беше ми тежко...6 години приятелство и всичко да свърши просто ей така.
Единствения ми съвет е..."Времето лекува"...и е така...лекува всико!просто го остави да заличи всичките ти спомени...всички онези прекрасни мигове,за които би си струвало да съжаляваш!просто почакай...ще дойде ден в който ще им се връща с лихвите...един ден ти ще имаш най-страхотните приятели и ще бъдеш заобиколена от много любов,тогава всички ще ти завиждат...онези,които са те наранили ще съжаляват...просто почакай...може би това не е твоя момент,но ще има твой ще дойде и твоя ден!

[HONDA]

Мацка, кофти е, че приятелката ти е заминала. Понякога се случват такива неща... един си заминава, но идва друг. Още по-кофти е, че си загубила близък човек. (Скоро, преди 4 месеца, един мой много близък приятел и бивше гадже почина. Преживях го доста тежко. Беше голяма трагедия. Просто не мога да ти опиша, колко ужасно беше. Кошмарно... Но се изправих на крака.) Новото училище не ти харесва. Просто се постарай да се приспособиш. ПОстарай се да контактуваш с другите и да се сприятелиш с тях. Все някой от класа се предполага, че ще ти допадне. Ако не успееш да се климатизираш и съучениците ти толкова много те тормозят и натоварват, можеш да смениш училището. Само не се затваряй в себе си. Това би било много голяма грешка. Излизай, постарай се да се забавляваш. Живота продължава, ти избери дали ще продължиш с него сега или ще си пилееш времето в депресии. А повярвай ми той е кратък (моят приятел почина на 19 години. Никога не знаеш, колко ти остава. Не пропилявай времето си...)

[BringYourOwnBeer]

Еми това е доста шибана работа. . Но във всеки тунел има лъч надежда накрая. Трябва да преодолееш раздялата с приятелката ти. Ако новият клас не ти харесва - сри ама освен ако не го сменип ще тряя живееш тъй.
Опитай се да намериш общи неща с някой от класа. След като ти е трудно с целия клас то поне с част от него Не знам какво е точно положението в класа ти - нито аз нито друг . Всеки помага с квото може

[ForeverYour]

Да ни ти пука ти казвам "аз" Хората са казали: "Хорското мнение, след мойто погребение"

[mynichka]

всичко ще се оправи ..примерно аз в моя клас съм вече 5 години ..тоест сега сме 12 ..скоро бал ..нам си ко ..а всички сме разделени на групи тъпо е да ..ама ко да напрая не мога да говоря с повече от половината ..някфи пълни уродии ... тей , че при теб има надежда всичко да се оправи

[Harum_Scarum]

Ох тея хормони пак са ви ударили
А сега сериозно-да не ти пука,отдавна се научих да игнорирам това което става около мен и сега си живея много добре : )

[machineheadfan]

аз съм в същото положение в момента
приятелите ми са в друг град виждам ги 1 път на 2,3 седмици.В нов клас съм(който всъщност не е толкова лош) но е още рано за приятелства и т.н.И общо взето не се чувствам особено добре допреди няколко седмици се чудех какво да правя постоянно седях пред компютъра нямах с кой да си говоря и т.н. Но един ден се замислих и си казах,че сега е момента да обърна внимание на мен сега имам предостатъчно време да правя това което ми харесва.Та моят съвет е занимавай се с това което ти харесва и ти доставя удоволствие,постави си някакви цели,които да постигнеш,наблегни на учението и така а пък за приятелите не се безпокой все някой ще се появи

[Heartache]

И аз съм била в подобни ситуации, но като отидох в др даскало след 8 клас сичко се оправи. Дано и ти имаш късмет, още си съвсем малка за да се отчайваш от живота! Тепърва предстоят победи и загуби, любовни разочарования, неразбирателство дори и от най- близките хора! Няма смисъл да се притесняваш!

[GregoryHouse]

Отслабни и ползвай ало грим...че май без него нема стане...

Да и аз съм от жестоките ама правата приказка те жегва ама те вкарва в пътя...

[mickelangelo]

Случи ми се на мен такава ситуация .. и в момента в който се размекнах .. много хора се опитаха да ми се качат на главата ... просто започнах да ги мачкам наред .. и нещата влязоха в час .. но .. просто трябва да си силна за да оцелееш успех .. ако имаш нужда от нещо пиши не се притеснявай

[cinderella_gugutka]

всеки/си/има/гадни/моменти/в/живота-просто/преживяваш/ги/някак/си/и/продължаваш/напред

[Galcheto]

все едно говориш за мен !
всяко голямо междучасие което е 1 час и 30 мин се разхождам сама реве ми се и сега рева защото немога да разбера защо от цял месец не се намери поне един човек да излезе с мен на междучасието!
Супер сам депресирана. мача се да се скрия някъде на междучасието но се някои се намира да ме види и ми е супер кофти да ме гледат че си вися сама!
след тая смяна на даскалото и града в които живеех живота ми се обърна надолу с главата