Нещо взех да се замислям напоследък ... като че ли не съм на мястото си .... на къде върви всичко ... по голямата част от тийновете ... вече не стаат за нищоо .. .. вместо да се замислят върху някоя цел ... и върху тва което искат ... те нон стоп кръшкат наляво надясноо ... пият пушат ... дискотеки ... кафета по цял ден ... не им ли омръзва ... Каква любов може да има ... на тези години ... не казвам че е невъзможно да има при някой .... но неможе така от втория ден да заобичаш някой ... за тва се иска огромно време .... тряя напълно да си опознал даден човек .... да го приемаш такъв къвто е .... да му имаш доверие както и той на теб .... да сте честни ... Всеки втори тийн вече е яко влюбен и страшно обичал еди кой си там .... и не можел да живее без него/нея... Как да не можее бе ... Всеки се замисли за най големия нещастник като не му е потръгнало в лювобта и почва да се самосъжалява ... и да казва колко бил гаден живота ... Не е така .... живота е нещо наистина прекрасно стига да знаем как да го изживеем пълноценно ... може да е труден понякога ... но нали е за това ... човек трябва да се учи ... от трудностите и грешките и да ги преодолява да се справяя ... Понякога си мисля че никой не е способен да обича .... тези думи в днешно време се казват като здравей ... здрасти ... Да НО ЗАЩООО ... ??? Какъв е смисъла да залъгваш така напразно някой ... първоо се почва с "оо Обичам те без теб немога .... " и след някой друг ден вече .... някви врагове такива .... Неразбирам как може да кажеш че мразиш човека на когото си казвал обичам те .... ... На всеки му се е случвало в даден момент да се самосъжалява и от личен опит знам че тва не е начина ... и до никъде няма да идеш така ... каквото станало станало .... ЖИВОТА НЕ Е ГАДЕН ...!!! ВИЕ СИ ГО ПРАВИТЕ ТАКЪВ ..... Просто се научете да бъдете по големи оптимисти .... и по малко песимисти... всичко е в мисълта ... ....
Другото което наистина неразбирам е тва че повечето ми приятели незнаят какво искат от живота .... страшно несериозни са ... в всяка една област .... Просто незнам на къде отиваме .... наистина неразбирам ... в какъв свят живея .... и гледайки всичко което стаа около мен ... всичко започва да ми стаа безразлично ... просто приемам всичко което се случи дали е добро или лошо ... приемам гоо .. и все едно нищоо ... без никви чувства един вид като че ли ми е писнало вече от тва и онва и вече ми е все тая .... Просто пишейки всичко тва исках да споделя .... и може би да посъветвам всички тийнчета .... да се замислят ... върху тва което искат и да го постигнат естествено .... и също така ... да не прекаляват с отрицателните мисли ... след някоя кофти случка .... Благодаря на тези които са прочели темата ....