Напоследък

**Harum_Scarum** · 10-03-2008, 09:41

Напоследък в форума виждам се по малко теми в които се описва някаква красива история и не са дотолкоз баналните проблеми..Пускам тази тема за всички които си спомнят онези теми и биха потарсили и пуснали тук,аз лично също ще потърся.. : ) Както и странни теми : )

**mynichka** · 10-03-2008, 09:49

права си ..и аз ще потърсяя

**Harum_Scarum** · 10-03-2008, 10:19

Първоначално написано от Nqkoq

Ноща спуска своя черен воал.Със студени пръсти докосва земята.Усмихва се на Света със своята тъмна,но по свой начин красива усмивка.Не забравя да покрие и морето.До сега синьозелените му води образуваха симпатични малки вълнички,а сега са черни , зловещи и страховити.Сякаш морето се вълнува от бавното спускане на нощта и в знак на приветствие още по-силно зашумява и мощно разбива вълните си в скалите.Свидетел на тази велика природна картина съм единствено аз.Вятъра взима дъха ми и го запраща на далече.Пръските се сливат с топлите сълзи,стичащи се по лицето ми.Природата е в синхрон с вътрешното ми състояние.Бурии и урагани от чувства,мисли и желания.И на края черна дупка.Бездънна яма на празнота и нищота.Разбити надежди и мечти.Наранено сърце.Потъпкано достойнство.В небето проблясква светкавица и ме заслепява,така както бях сляпа зя намеренията ти.Гръмотевици пригласят на морето и то пее своята злокобна песен.Шумът кара ушите ми да заглъхнат,така както бяха заглъхнали за чуждите думи.Не исках да ги чувам,ни най-малко пък да им повярвам.Вината е изцяло моя,защото аз ти повярвах ... повярвах на лъжите т.В теб мамерих човек,сродна душа,но явно това е бил само един от хилядите твои образи.Умело си прекривал същността си под своята маска.Позволих ти да проникнеш в сърцето ми,да тършуваш в него и да го уграбиш.Позволих ти с пълни шепи да взимаш от душата ми,докато не остана нищо.Тъмни облаци закриват моето небе.Не позволяват нито капка лунен лъч да достигне до мен Или на моето небе вече няма луна... Лишават ме и от светлината на недостижимите звезди или на моето небе звездите вече са угаснали ...
Ноща ще сърши , а с нея и моя ад.И отново ще възцарува светлина,спокойствие и надежда.Слънцето отново ще ме огрее с топъл лъч.Светът ще ме погледне и ще ми се усмихне с мека усмивка.Отново ще запеят птиците своята красива и мелодична песен.Душевен покой ще настъпи.Пак ще съм някоя за някого.Но никога отново някоя за теб!

Беше една от пъвите теми но ми хареса

**Harum_Scarum** · 10-03-2008, 10:30

Първоначално написано от KillSwitchEngage

Първоначално написано от (=eLiNcEtO=)

Първоначално написано от Nqkoq

Ноща спуска своя черен воал.Със студени пръсти докосва земята.Усмихва се на Света със своята тъмна,но по свой начин красива усмивка.Не забравя да покрие и морето.До сега синьозелените му води образуваха симпатични малки вълнички,а сега са черни , зловещи и страховити.Сякаш морето се вълнува от бавното спускане на нощта и в знак на приветствие още по-силно зашумява и мощно разбива вълните си в скалите.Свидетел на тази велика природна картина съм единствено аз.Вятъра взима дъха ми и го запраща на далече.Пръските се сливат с топлите сълзи,стичащи се по лицето ми.Природата е в синхрон с вътрешното ми състояние.Бурии и урагани от чувства,мисли и желания.И на края черна дупка.Бездънна яма на празнота и нищота.Разбити надежди и мечти.Наранено сърце.Потъпкано достойнство.В небето проблясква светкавица и ме заслепява,така както бях сляпа зя намеренията ти.Гръмотевици пригласят на морето и то пее своята злокобна песен.Шумът кара ушите ми да заглъхнат,така както бяха заглъхнали за чуждите думи.Не исках да ги чувам,ни най-малко пък да им повярвам.Вината е изцяло моя,защото аз ти повярвах ... повярвах на лъжите т.В теб мамерих човек,сродна душа,но явно това е бил само един от хилядите твои образи.Умело си прекривал същността си под своята маска.Позволих ти да проникнеш в сърцето ми,да тършуваш в него и да го уграбиш.Позволих ти с пълни шепи да взимаш от душата ми,докато не остана нищо.Тъмни облаци закриват моето небе.Не позволяват нито капка лунен лъч да достигне до мен Или на моето небе вече няма луна... Лишават ме и от светлината на недостижимите звезди или на моето небе звездите вече са угаснали ...
Ноща ще сърши , а с нея и моя ад.И отново ще възцарува светлина,спокойствие и надежда.Слънцето отново ще ме огрее с топъл лъч.Светът ще ме погледне и ще ми се усмихне с мека усмивка.Отново ще запеят птиците своята красива и мелодична песен.Душевен покой ще настъпи.Пак ще съм някоя за някого.Но никога отново някоя за теб!

Беше една от пъвите теми но ми хареса

правиш ли разлика межу хубави теми и банални приказки

На мен ми харесва : )

**ForeverYour** · 10-03-2008, 11:12

Първоначално написано от KillSwitchEngage

Първоначално написано от (=eLiNcEtO=)

Първоначално написано от Nqkoq

Ноща спуска своя черен воал.Със студени пръсти докосва земята.Усмихва се на Света със своята тъмна,но по свой начин красива усмивка.Не забравя да покрие и морето.До сега синьозелените му води образуваха симпатични малки вълнички,а сега са черни , зловещи и страховити.Сякаш морето се вълнува от бавното спускане на нощта и в знак на приветствие още по-силно зашумява и мощно разбива вълните си в скалите.Свидетел на тази велика природна картина съм единствено аз.Вятъра взима дъха ми и го запраща на далече.Пръските се сливат с топлите сълзи,стичащи се по лицето ми.Природата е в синхрон с вътрешното ми състояние.Бурии и урагани от чувства,мисли и желания.И на края черна дупка.Бездънна яма на празнота и нищота.Разбити надежди и мечти.Наранено сърце.Потъпкано достойнство.В небето проблясква светкавица и ме заслепява,така както бях сляпа зя намеренията ти.Гръмотевици пригласят на морето и то пее своята злокобна песен.Шумът кара ушите ми да заглъхнат,така както бяха заглъхнали за чуждите думи.Не исках да ги чувам,ни най-малко пък да им повярвам.Вината е изцяло моя,защото аз ти повярвах ... повярвах на лъжите т.В теб мамерих човек,сродна душа,но явно това е бил само един от хилядите твои образи.Умело си прекривал същността си под своята маска.Позволих ти да проникнеш в сърцето ми,да тършуваш в него и да го уграбиш.Позволих ти с пълни шепи да взимаш от душата ми,докато не остана нищо.Тъмни облаци закриват моето небе.Не позволяват нито капка лунен лъч да достигне до мен Или на моето небе вече няма луна... Лишават ме и от светлината на недостижимите звезди или на моето небе звездите вече са угаснали ...
Ноща ще сърши , а с нея и моя ад.И отново ще възцарува светлина,спокойствие и надежда.Слънцето отново ще ме огрее с топъл лъч.Светът ще ме погледне и ще ми се усмихне с мека усмивка.Отново ще запеят птиците своята красива и мелодична песен.Душевен покой ще настъпи.Пак ще съм някоя за някого.Но никога отново някоя за теб!

Беше една от пъвите теми но ми хареса

правиш ли разлика межу хубави теми и банални приказки

Прав си... Аз се регестрирах преди 2 дена и виждам безмозъчни хора и които флоодат форума с безмислени теми и подобни ... и най-вече хора които нямат опита в зададен въпрос но пускат мнения, спрете се не се правете на много знайщи ! Събодете се !

**snejana67** · 10-04-2008, 07:54

така е

**Presley** · 10-04-2008, 10:29

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=202058

Това е темата,която ме эарадва наистина. ;]

**soul1199** · 10-04-2008, 10:32

i az 6e pomislq,tva e mn dobra ideika

**HardlyAwakened** · 10-04-2008, 10:46

Първоначално написано от Presley`n`Sum

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=202058

Това е темата,която ме эарадва наистина. ;]

Готина тема

**BaiToq** · 10-04-2008, 15:11

Пусни си чалга и ще ти мине.

**Presley** · 10-04-2008, 18:21

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=202524

**Harum_Scarum** · 10-04-2008, 18:24

**soul1199** · 10-05-2008, 07:45

Първоначално написано от Bai Toq

Пусни си чалга и ще ти мине.

**Naivnoto_magare** · 10-05-2008, 07:57

свърши лятото с красивите истории...идва мрачната есен и зима и покрай тях самотата

Тема: Напоследък

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Напоследък

Правила за публикуване