благодаря на всички за подкрепящите думи малко ми поолекна като го казах, макап и във форум..на въпроса на някой по-горе - малко не съм вече тийн...на 21 съм...той също и наистина си мисля, че не ме заслужава..рева рева рева колко го обичам и колко е той целия ми свят, но в следващия момнет си казвам, че изобщо не си струва
а сега като чета и вашите мнения, виждам, че не си го казвам само за да го преодолея по-леко знам, че няма да го забравя толкова лесно, особено след толкова време заедно, но все си мисля, че факта, че зарязах почти всичките си приятели заради него, ще усложни възстановяването ми...някак трябва да се справя пък и щом има такова отношение към мен, значи нямам работа при него