Просто споделете...

[Polska]

Всеки има лоши моменти, понякога даже са поваче от колкото можем да понесем.Много хора изпадат в отчаяние, депресия и ли некви подобни. Но аз мисля че трябва само да се сподели за да се почувстваш по-добре. Така, че споделяйте всичко : скарвания, раздели и т.н. ,а може и лоши случки с хубав край. Просто споделете

[tarataika]

глупостиии....който иска да споделя, го прави в отделни теми, ако си решила дап равиш революции

[sasha_90]

Не винаги,когато споделиш,мъката ти изчезва.

[HardcoreSyndrome]

Не винаги,когато споделиш,мъката ти изчезва.

Точно казано...

[KrisiBep]

Не винаги,когато споделиш,мъката ти изчезва.

определено...

[soul1199]

ami imam takiva,no v kraina smetka,vsqko lo6o ne6o,e za po-dobro,prosto taka e trqbvalo da stane,sudba!

[Presley]

Но аз мисля че трябва само да се сподели за да се почувстваш по-добре.

Не е така.

[samoubiika]

да,но ти олеква!защо да страдаш сам,като можеш да скапаш и нечий друг ден ;д;д
не бъдете саможиви!споделете ;д темата е направено за добро,а не за да критикувате авторката...не да се прави постоянно нова тема за това че били зарязани или за това как искали да зарежат първи и тем подобни...дай да пишем в една тема,а не в 101!
започвам първа,шото гледам няма желаещи!
-с момиче,с което бях приятелка 6 ПОРЕДНИ ГОДИНИ...без нито 1 дълготрайна раздяла...неможехме една без друга...всеки ден се виждахме-уча не уча-с нея съм...направих толкова много за нея!бях до нея в лошите и моменти...подарих и най-ценното нещо,което е имала някога...без мен тя щеше още да е онова грозното пате,което чака някоя добра магьосница да го освободи...нямаше приятели,беше сама и аз и подадох ръка тогава...сега,след 6 години...когато не 1 улица,а 2000км ни делят,тя ми призна колко 'много' ме е обичала...скарахме се за глупост(както повечето ни скарвания)...когато и казах,че ми писна от това,тя реши да ми натрие хубавко носа.след като замина в Испания...стана една такава 'пичка' надута...превзета...абе не онова момиче с което бях приятелка 6 поредни години,разбирш ли...продаде доверието ми и прекрачи границите на моята добронамереност!не отричам,че грозното пате се превърна в лебед.смея да твърдя,че е доста по-красива от мен...но поне да беше останала онова добро пате,с което бях приятелка...новата и личност не ми харесва,колкото и по-добра да е от мен!някой ми казаха,че ревнувам...при положение,че бях със нея всеки ден от тези 6 години...споделяхме си всичко...бяхме приятелки и видях в нея промяната...започна да пие,да пуши...събираше се с други момичета...правеше се пред мен че има да учи...отивам към баба ми и я виждам с нейните 'приятелки'...ама нали,пред мене учи ...наще ни разделиха...не ни даваха да се виждаме и на пук на всичко пак се виждахме...в момента се мразим...точно защото онова момиче,което познавах...изчезна!

[sasha_90]

не да се прави постоянно нова тема за това че били зарязани или за това как искали да зарежат първи и тем подобни...дай да пишем в една тема,а не в 101!

Нали за това е форума?

[moonlady]

да,но ти олеква!защо да страдаш сам,като можеш да скапаш и нечий друг ден ;д;д
не бъдете саможиви!споделете ;д темата е направено за добро,а не за да критикувате авторката...не да се прави постоянно нова тема за това че били зарязани или за това как искали да зарежат първи и тем подобни...дай да пишем в една тема,а не в 101!
започвам първа,шото гледам няма желаещи!
-с момиче,с което бях приятелка 6 ПОРЕДНИ ГОДИНИ...без нито 1 дълготрайна раздяла...неможехме една без друга...всеки ден се виждахме-уча не уча-с нея съм...направих толкова много за нея!бях до нея в лошите и моменти...подарих и най-ценното нещо,което е имала някога...без мен тя щеше още да е онова грозното пате,което чака някоя добра магьосница да го освободи...нямаше приятели,беше сама и аз и подадох ръка тогава...сега,след 6 години...когато не 1 улица,а 2000км ни делят,тя ми призна колко 'много' ме е обичала...скарахме се за глупост(както повечето ни скарвания)...когато и казах,че ми писна от това,тя реши да ми натрие хубавко носа.след като замина в Испания...стана една такава 'пичка' надута...превзета...абе не онова момиче с което бях приятелка 6 поредни години,разбирш ли...продаде доверието ми и прекрачи границите на моята добронамереност!не отричам,че грозното пате се превърна в лебед.смея да твърдя,че е доста по-красива от мен...но поне да беше останала онова добро пате,с което бях приятелка...новата и личност не ми харесва,колкото и по-добра да е от мен!някой ми казаха,че ревнувам...при положение,че бях със нея всеки ден от тези 6 години...споделяхме си всичко...бяхме приятелки и видях в нея промяната...започна да пие,да пуши...събираше се с други момичета...правеше се пред мен че има да учи...отивам към баба ми и я виждам с нейните 'приятелки'...ама нали,пред мене учи ...наще ни разделиха...не ни даваха да се виждаме и на пук на всичко пак се виждахме...в момента се мразим...точно защото онова момиче,което познавах...изчезна!

.. моя проблем страшно много прелича на твоя с няколко разлики : Познаваме се от 9 години и уж бяхме 'най-добри приятелки' , сега сме в ралични учелища и тя има нови съученички,промени се не е същата надува се ии не ме търси , а преди неможеше без мен

[SoLaR]

Ами моята депресия си беше чисто "неабаване" отзад! ^^ Може би не се включва към тези раздели, които си дала, но пак си е за изливане на душата. Общо взето проблема му беше, докато бях на 17. 17 години не бях пипал момиче! И като казвам пипал, значи, че освен един прост разговор и закачки за секс, друго не съм правил. Честно казано, никое момиче не ме кефеше особено и може би това беше проблема да не съм правил нищо. Гадничко беше да си сам и често изпитвах голяма депресия. Търсих приятелите си винаги, за да мога да я забравя. Запознавах се с нови и нови приятелки, но нито една от тях не ме кефеше особено. Имаше и такива, които ме харесваха. Не казвам, че бяха грозни, или глупави момичета, точно обратното! Сигурно ако хората ги видят, ще си кажат какъв глупак съм бил, но какво да правиш като просто няма привличане. Чак сега, когато вече съм на 18 си намерих приятелка. Може би, защото не съм се докосвал толкова до женска, направо я подлудявам с моята близост, но пък и на нея това и се струва адски сладко. Кой знае, може и вече да не съм и толкова мил в очите и скоро да ме резне, но пък какво да правиш - такъв е живота!

Е това ми беше уж "тежката" история. Но пък направо аплодисменти трябва да ми дадеш, защото не си изливам често душата пред непознати :P

[Obsession]

да,но ти олеква!защо да страдаш сам,като можеш да скапаш и нечий друг ден ;д;д
не бъдете саможиви!споделете ;д темата е направено за добро,а не за да критикувате авторката...не да се прави постоянно нова тема за това че били зарязани или за това как искали да зарежат първи и тем подобни...дай да пишем в една тема,а не в 101!
започвам първа,шото гледам няма желаещи!
-с момиче,с което бях приятелка 6 ПОРЕДНИ ГОДИНИ...без нито 1 дълготрайна раздяла...неможехме една без друга...всеки ден се виждахме-уча не уча-с нея съм...направих толкова много за нея!бях до нея в лошите и моменти...подарих и най-ценното нещо,което е имала някога...без мен тя щеше още да е онова грозното пате,което чака някоя добра магьосница да го освободи...нямаше приятели,беше сама и аз и подадох ръка тогава...сега,след 6 години...когато не 1 улица,а 2000км ни делят,тя ми призна колко 'много' ме е обичала...скарахме се за глупост(както повечето ни скарвания)...когато и казах,че ми писна от това,тя реши да ми натрие хубавко носа.след като замина в Испания...стана една такава 'пичка' надута...превзета...абе не онова момиче с което бях приятелка 6 поредни години,разбирш ли...продаде доверието ми и прекрачи границите на моята добронамереност!не отричам,че грозното пате се превърна в лебед.смея да твърдя,че е доста по-красива от мен...но поне да беше останала онова добро пате,с което бях приятелка...новата и личност не ми харесва,колкото и по-добра да е от мен!някой ми казаха,че ревнувам...при положение,че бях със нея всеки ден от тези 6 години...споделяхме си всичко...бяхме приятелки и видях в нея промяната...започна да пие,да пуши...събираше се с други момичета...правеше се пред мен че има да учи...отивам към баба ми и я виждам с нейните 'приятелки'...ама нали,пред мене учи ...наще ни разделиха...не ни даваха да се виждаме и на пук на всичко пак се виждахме...в момента се мразим...точно защото онова момиче,което познавах...изчезна!

.. моя проблем страшно много прелича на твоя с няколко разлики : Познаваме се от 9 години и уж бяхме 'най-добри приятелки' , сега сме в ралични учелища и тя има нови съученички,промени се не е същата надува се ии не ме търси , а преди неможеше без мен

Хах... колко познато! Това го преодолях преди 2-3 години, "най-добра приятелка"... Не страдайте за такива хора, никога няма да го оценят, даже няма да го забележат. Ние сега даже "Здравей" не си казваме, май съм и под нивото
Гуш и на двечките
На мен пък ми тежи, че наранявам човк, който най-малко това заслужава. Но сега не ми се пише по този въпрос.

[freezingskull]

mdaр всеки си има проблеми, но по голяма важност си придава ако има отделна тема :d

[sextazy_baby]

Не винаги,когато споделиш,мъката ти изчезва.

Точно...олеква ти до 1 степен,но никой не може да ти отнеме цялата мъка

[sweetkiss9229]

Jivota e prosto mnogo gaden
dokato si 6tastliv i vsi4ko ti e super
moje da stane6 nai ne6tastniq 4ovek na sveta
zatova 4esto si kazvam 4e nqma za kakvo da se vprqgam za nai drebnoto ne6to koeto me drazni
a prosto trqbva da sme 6tastlivi vseki den,da se radvame kogato vidin slynceto navyn i da ne se qdosvame za gluposti

[Drebs]

Почина човек,който много обичах. Мислиш ли,че като го казах ми олекна?
Да и сега двама като напишат: "Моите съболезнования!" , "Не се предавай/отчайвай!" , "Времето лекува!" и кво .. ще спре ли болката ми? Пфф. Както някой каза не всяка споделена болка намалява или изчезва,понякога даже още повече се увеличава.