Точно така кръстих заглавието на темата ми,защото найстина това е вярно.
Мамка му и в скапания живот...
Искам да ви споделя за това,което ме измъчва от 2 седмици.
Приятеля ми замина за Испания и кой знае кога ще си дойде.Проблема е,че там иска да си развива собствен бизнес,за което постоянно трябва да е там.Замина преди 2 седмици,от тогава не съм на себе си,толкова много го обичам,не мога да повярвам,че го няма...още!Сега само си пишем по телефоните и по скайп и от време на време се чуваме...толкова ми липсва.Кажете ми,ако въобще можете какво да направя,за да не мисля толкова много за него.Не че не искам,но от както замина аз не съм човек,спя по 2 часа вечер,не мога да се концентрирам в ученето,ако излизам нямам никакво настроение,нервна съм,заяждам се и се карам с всички...постоянно рева на училище и в нас,чак започнаха да ме мисля за някво Емо...
Как може животът да е толкова несправедлив?
Za6to vinagi tova,koeto iskame nai-silno ne mojem da go imame?