Когато съм била на 2 са ми подарили куче, кръстили са го "Кирил" .. той беше едно от най-важните неща в живота ми. Но след много години прекарани заедно се наложи да се разделим татко го взе и първоначално го гледаше при себе си, но понеже пътува много каза че го е занесъл на свой приятел, живеещ извън София да го гледа. Минаха 3 години откакто не съм го виждала, когато някой го спомене веднага идват сълзите, защото незнам дали той е жив и се радва на "новите си стопани", или е умрял сам. Татко не иска да ми каже нищо за Киро нямам никакви сведения. Страх ме е, че след години аз ще бъда сигурна че вече го няма, и ще съм излъгана от собствения си баща. Вече съм на 14 да очаквам ли скоро да ми каже? Как да преодолея болката от растоянието или дори от смъртта ??