Принципно аз подкрепям тезата, че за любовта граници няма, поради простата причина, че съм я подлагала на какви ли не изпитания, а все още обичам и съм обичана
НО Когато си по малък светът около теб се променя с пълна сила, а ти до скоро си бил дете и не можеш да разбереш любовта напълно. Аз лично диференцирам влюбването от любовта. Всички теми в раздел Любов, където някой се вайка по друг и по 2ри и по трети... това са просто влюбвания, за които след 4-5 години изобщо няма да си спомнят. Не е възможно да обичаш някого, когато го познаваш от един месец, просто си увлечен по него (т.е. - влюбен си).
Любовта е нещо изключително силно и непреодолимо, нещо, което наистина само докоснатите от Бога хора изпитват през живота си. Любовта не продължава месец, или два... Защото ако тя е истинска продължава вечно
Лошото е че тийновете си мислят, че това което важи за любовта, важи и за влюбването и тогава драмата става голяма...
П.С. Е, някои щастливци срещат любовта като деца това не й пречи да е истинска любов :Ь