Познато ми е до болка, аз се преместих след седми клас в друго училище, което е доста далече от старото, имаше там ( в старото даскало) едно момче, което ми беше най-добрия приятел, не ме интересуваха и не ми липсваха другите толкова, колкото ми липсваше той. Първата година, демек, когато бях 8 клас, не осъзнавах колко ми липсва, когато една сутрин се събудих и осъзнах колко много го обичам, на него бях казала всичко, неща, които не бях казала на хората от най-пътвото ми даскало, с които бях 10 години, а с него ми беше достатучна една седмица... Исках да го видя отново, исках го много силно и накрая го видях ... с момиче , причерня ми, оттогава не съм го виждала и естествено чувствата взеха да охладняват, но беше просто супер тръпка