Днес,както си седях в рейса и се замислих...нее споко няма да ви философствам много .Та мислех си за това,как ние сами си създаваме трудности,превръщаме малките неща в големи драми,прекаляваме със самосъжалението,а не се замисляме,че всичко това е много безсмислено!Ето например в любовта-когато преживеем разо4арование едни изпадат в скръб,други-в самосъжаление,а трети се озлобяват.А в същото време живота си тече.Повечето в този форум сме на възраст от 13 до 20 години ии вече сме изживяли големи любовни разочарования.Е ако сега мислим,че е така как ще я караме по нататък?Мисълта ми е:
Just live your life!