Всички се съгласяват, а накрая пак страдат и се измъчват.Дали ще се пребориш със себе си или ще направиш нещо напук,само за да се опиташ да нараниш някого, ти го правиш, но в края на теб пак ти е гадно.Така че въпросът не опира само до това да си кажеш "Е, животът е прекрасен и съвсем не спира дотук, аз продължавам с него.". Много по - важно е да се разбере, че след всеки крах вероятно има пак начало.И все пак ще се намери някой песимист, който може и да ме обори. А останалите оптимисти могат и да пропуснат да пишат, защото няма човек, който никога да не е губил надежда, вяра...
Понякога може би пък е нужно да си живеем в тези свои моменти (лично мнение), за да има промяна.
Още нещо - тази фраза колко хубав е животът е приета максима, но не мисля,че има някой, който пък винаги вярва в нея.(отново лично мнение)
Така че, най - редното, което може да направите, е да си спомняте често колко хубави неща имате и да мислите, че лошото ви кара да се променяте, в добра посока.