Камъкът стои

Вдишвам поредния обръч
И изливам същината.
Нека угаси последния лъч
И остави ме там, в гората.

Убиват, убиват ме
И душата безумно крещи.
Вътре пак студено е
А камъкът...
Камъкът стои.

Листата впиват зъби
В това, което остана от мен.
Коренът се тресе и смее
Подхранва новия за мене ден.

Разкъсват, разкъсват ме
Сърцето застинало трепти.
Вътре, хиляди духове...
А камъкът...
Камъкът стои.

Умрях преди
Уж да се преродя наново
Но пак загинах в гръб посечен.
Бурята ехти
Неподвластно е, няма слово
Лик от камък, празен, изсечен.
А камъкът...
Камъкът стои.