Като бях по-малка обикновено го хвърлях и като ме питаха къде е казвах `Аааа не съм го виждала изобщо.` или `Ама ние и такова ли сме имали?` и вкарвах наай-изумената гримаса, на която съм способна.
После вече започнах да си признавам и не виждам голяма разлика

Сега вече от мен крият като са потрошили нещо. Сестра ми най-често ми казва `Аууу, ама то си беше така като се върнах. Кучето е виновно!`