Здравейте...

В училището ми има един страшен пич! Е тоя ви казвам вади ебати чара! Та въпросният пич аз не бях забелязала, а така стана, че аз останах забелязана от него.. Минавам аз по коридорите и той едно такова закачливо ме заговаря "ееи как си днес ", "здрасти..." без дори да се познаваме. И като му видиш чаровната усмивка и хубавите очи, може да ти оправи настроението за деня.. Сладур бе какво да кажа..

По принцип не съм от много срамежливите, но него като го видя ииии.. казвам му едно здрастии и бягам като опарена. Даже не се и спирам ... абе човека сигурно си мисли, че съм яко надута, а не знае, че ме е срам даже в хубавите му очи да погледна.

Но проблема сега е, че вече спря да ме заговаря, а си се разминаваме в коридорите като непознати (каквито сме де). Но аз страшно много го харесвам и ме е яд на себе си, че изпуснах възможността.
А от друга страна той е от момчета, които си падат женкари. Има си гадже, но това не му пречи да заговаря мен и да се задява с други момичета. Можеби заради чара му, незнам..

Въпроса ми е: Дали вече не ме харесва, та ме подминава така..или просто аз съм убила надеждите му с това, че не му отговарях на закачките?