suitable,мисля,че мога да те кажа-разбирам те-,защото преди 5-6 години и аз се чувствах тчно по този гаден,безрадостен и подтискащ начин!Какво се случи,но в училище останах сама ,без приятелки до себе си(не се бяхме карали),сама във всяко междучасие....плачех всяка вечер като се приберях в къщи!Спомням си много пъти когато съм се чувствала толкова самотна,че сърцето ми се е раздирало и съм се чудела защо така Скоро бях в шумна компания с приятели ,но ги гледам весели,забавляват се,говорят си,кефят се,а аз бях толкова далече от тях и самотна!страшно самотна бяхЧудех се защо така става?Аз ли съм в грешка,аз ли съм"дефектна"... Беше ужасно!
Но постепенно разбирам,че нещата са по-добри и има изход дори да не го виждаме!Моят съвет ъм тебе ,suitable, е да си повтаряш всеки ден ,че нещата се подобряват и от ден на ден стават все по добре и това наистина ще започне да става,но трябва време!
Запази чувствата ти,защото те те отличават от другите и те правят уникален!!!Просто ги насочи към това да откриеш по-красивата и значима страна на света!
Не се отчайвай,защото витаги има изход,който ще намериш скоро!