Цитирай Първоначално написано от A_B_C
Цитирай Първоначално написано от babity
Цитирай Първоначално написано от Native
Приблизително от година спирам цигарите...
Айде и аз ще се пробвам от утре да не пуша....
Сейм шит... като пуша, особено вкъщи се сдухвам ужасно и почти всяка вечер на последната дръпка си казвам: Да, от утре ги спирам!
Сейм пит... И аз така И то аз никотиновия глад ми е много лесно да го мина на диета,ама навика е много досаден В смисъл седна си и почна да мисля за живота,ех.... Или като виждам наще да пушат или някой друг(понеже аз пуша 0-6 цигари на ден) виждам,че пуши и гледам такова оня дърпа аз вдишвам и кат се усетя ми става мн смешно Въобще напст си е,но запълват времето в междучасията
Нали? Аз изпадам в някакви философски размисли: Сега защо пуша? Защо си скъсявам живота? Знам, че от тях ще умра, но продължавам... защо? И... ето ти една голяма сдухвация!