Тежък ден. Ставаш рано, бързаш като луд и накрая за какво? За да изпуснеш рейса и накря касиерките да си го изкарват на мене, че мъжът им не ги задоволява. Как така абсолютно всички транспорти могат да закъсняват с поне половин час и хората да се бавят все повече и повече, а междуградските рейсове не само че не си спазват разписанието, но дори тръгват по-рано! И защо контрольорите в градският транспорт гледат да си изкарат глобите само от студенти и ученици, а на мъжете над 25 още малко ще им се поклонят за това, че нямат билети.

Прави ми впечатление, че всички хора гледат да ти направят гадно и не си мръдват пръста да помогнат на някой който има нужда. Всички гледат само на тях да им е добре и въобще не го ебе за другите. Не знам защо това ме очудва толкова, дали съм възпитана по различен начин или може би имам различно виждане за нещата?

Какво по дяволите става в този град(или може би в цялата държава)? Къде отидоха стремежите и мечтите на младите хора, всеки който питам какво прави ми казва, че скучае и седи на компютъра по цял ден. Писнало ми е да чувам реплики от сорта на "тъп живот", "тъпея по цял ден" и подобни. Къде отиде стремежа към нещо ново и различно? Къде отидоха мечтите за бъдещото, мечтите за щастлива любов? Всичко живо гледа само да се напие, да се наебе с първият срещнат и да си живее колкото да не е без хич...

Взех да се отчайвам от това което виждам всеки ден, сивотата на ежедневието вече започна да не ми прави впечатление. Не искам да съм една от многото!