Цитирай Първоначално написано от ЦвЕтИт0
ellen_ Какво според теб е необходимо да направиш за да си осигуриш един добър живот./разбирай добро фанансово състояние, удовлетворение от това, с което се заниваш, стабилна кариера.Разбира се, нещата не се изчерпват само до това, но в случая именно тези работи дискутираме/.

Другото, което е-Не мислиш ли, че именно ние сме тези, които определяме обкръжението си.И знаеш ли, живота ще те поставя в какви ли не ситуации, постоятто ще изпитва това до колко способна си да запазиш себе си, първоначалното си аз.

Да речем, че след време станеш дизайнер на вътрешен интериор.Ти си сама и правиш първите си крачки в тези среди, но конкуренцията е смазваща, а ти си нова, млада, неопитна и не знаеш как да се справиш, как да се наложиш на пазара и да има интерес към това, което предлагаш...и какво правим в този прекрасет момент...депресираш се, не виждаш светлина в тунела и просто се оставяш на течението да те повлича бавно, но сигурно към дъното, до момента в който го опреш ли?!
Не, миличка трябва да се бориш и от сега да си наясно, че в живота няма лесни неща!Всяка една професия крие своите плюсове и минуси, всичко зависи от самата теб и от това, до колко ще успееш да се реализираш и въобще има ли перспектива за реализация или всичко е плод на желанието ти.

П.С-Парите са средство, а за повечето и цел, но не може просто така да се омаловажават.Разбира се, че отношенията между хората, трябва да са на по-високо ниво, но колкото и да сучем и въртим, пак нещата стигат до парите и до двободата, сигурността, която ни осигуряват.
Разбрах те, и искам да кажа, че съм някакъв супер особен характер, ето няколко примера:
-Семейстовото явно ми е някаква слабост за този момент, защото те са единствените на който мога да се опра докато поне завърша 12 клас или стана на 18. Затова и при най-малката им забележка почвам да се обвинявам и да си мисля разни шибани работи, че може би наистина нищо няма да излезе от мене. И може би имам някакъв страх да не споделям с тях, защото могат да се противопоставят на моите вътрешни убеждения и принципи и тогава пък още по-лошо, защото още повече ще искам да се променя, че д аим угодя, а това ще ме подлуди.
- Друго пък е с хората отвън - примерно обкръжението ми - запозная ли с някой, дори да го познавам от 2 дни, дори всички да казват колко е тъп, колко е интригант, колко не става за приятел, го приемам едва ли не като част от семесйтвото. Още на 2рия ден го викам в нас, зяпаме филми, прайме си да ядем, излизаме напред назад и за това много бързо се сприятелявам, което не значи че имам много приятели. Един вид се отдавам озцяло на хора, които едва познавам.
На пук на това пък, да ме излъже или измами за най-малко нещо, дори да ми каже, че не му се излиза, а после някой ми каже (или аз го видя) навън всичкото това дрюжелюбие и любов/приятелство се обръща на 360 градува в омраза, но като казвам омраза значи мачкам наред. Което от своя страна ми донася и много "врагове".
- Другото , което е може би в тази тема изглеждам супер безхарактерна, то даже не може би, ами си е така, но всъщност си имам едно изградено мнение за всяко едно нещо (примерно на 30 човека едно заведение може да им харесва- да има година сервитьорка, неонови лампички, тъмни стени, меки фотьойлчета....да бъде направено готино и всички да се възхищават, но това не значи и на мен ми харесва, и за разлика от повечето, които биха си премълчали или по-лошо биха се съгласили с мнението на мнозинството, аз си казвам мнението и хич не ме интересува дали някой е съгласен с мене, казвам примерно" еми на мене не ми харесва-фотьойлите са много меки, направо потъваш, много ми е тъмно и т.н." давам някакъв супер тъп пример в момента. Както и една приятелка се направи рижава и всички "ооо, колко си хубава, много ти отива" ,но аз и казах "ами съжалявам , на мен не ми харесва, кестенявото ти отиваше повече" и повече не се обяснявам защо и как.... Или в стаята ми има една голяма бяла мечка, а в нея съм сложила да държи един часовник крава - всички ми казват, че не си отивало - еми на мене ми харесва и не ме интересува какво предпочитат те, според мен така е и в работното място - примерно както даде пример за вътрешен дизайн - всички се опитват да играят на сигурно, за да си осигурят парите, еми аз ще експериментирам пък - риск печели, риск губи. Такъв е и живота - играеш ли на сигурно може да са ти осигурени 1000 неща, но не знаеш дали ще ти е забавно, интересно или дали ще им се наслаждаваш. Ако пък експериментираш - изживяваш тръпката, чувството, опита, хората, дори просто да си видял какво е да си от несигурната страна. Жовота не се избира за един ден, а се променя със всеки един ден.
Всеки един човек си зависи от много фактори как се развива, а на мен явно проблема ми е, че твърде много се съобразявам, а някой ако не ми дава път за изява или право на лично мнение (освен родителите, които са ми слабост явно) - казах по-нагоре какво правя.
По един начин се държа с нашите, по един начин в училище, по един начин с приятели, по един начин с непознати - уважавам всички до един момент, когато ми кипне и повече спирам да се занимавам и се превръщам в гадна егоистка, за жалост.